Когато Оскар и Уоли не можеха да се разберат по някой въпрос, те винаги се обръщаха за помощ към Дейвид, тъй като той беше единственият човек наблизо. Гласът му често се оказваше решаващ и този факт го безпокоеше неимоверно.
След като списъците с потенциални съдебни заседатели бяха раздадени, Сийрайт изнесе строга лекция срещу установяването на какъвто и да е контакт с въпросните хора. Той обясни, че когато заседателите пристигнат следващия понеделник, лично ще ги разпита най-подробно в тази връзка. Чувстват ли, че някой се е ровил в личния им живот? Имат ли подозрението, че ги преследват или снимат? Ако установеше и най-малкото нарушение, съдията щеше да бъде крайно недоволен.
Той продължи с думите:
— Досега не са внесени възражения по правилото „Добер“. Ето защо можем да заключим, че никой от адвокатите не отхвърля експертите на отсрещната страна. Така ли е?
Нито Оскар, нито Уоли познаваха правилото „Добер“, което се прилагаше от години. То позволяваше на всяка от страните по делото да оспорва компетентността на противниковите експерти. Процедурата беше стандартна във федералния съд и се използваше в половината от щатите. Дейвид бе чул за нея преди десет дни, докато присъстваше на друго дело в същата сграда. След няколко бързи проучвания беше разбрал, че Надин Карос има право да отстрани експертите им още преди началото на процеса. Фактът, че тя не бе поискала изслушване по правилото „Добер“, означаваше само едно — адвокатката смяташе да призове специалистите на свидетелското място, за да може да ги разкъса пред очите на съдебните заседатели.
Дейвид обясни правилото на двамата съдружници и те единодушно се съгласиха да не внасят възражение срещу експертите на „Варик“. Причината за решението им беше също толкова проста, колкото тази на Надин, но с обратен знак. Нейните специалисти разполагаха с толкова опит и квалификации, че подобен ход щеше да бъде напълно безсмислен.
— Така е, ваша чест — отвърна тя.
— Така е — добави Оскар.
— Доста необичаен избор, но и без това не си търся допълнителна работа.
Съдията прехвърли няколко документа и прошепна на помощника си:
— Не виждам нови молби. Не ни остава нищо друго, освен да преминем към делото. Заседателите ще бъдат тук в осем и половина в понеделник сутринта. Ще започнем точно в девет. Някакви коментари?
Адвокатите мълчаха.
— Добре тогава. Бих искал да похваля двете страни за чудесната подготовка и изключителната отзивчивост. Надявам се, че ще участваме в един честен и бърз процес. Закривам заседанието.
Адвокатите от „Финли и Фиг“ събраха припряно документите и папките си, след което се оттеглиха. На излизане Дейвид се опита да си представи как ще изглежда същото място след пет дни. Залата щеше да се напълни с шейсет напрегнати потенциални заседатели, шпиони от други адвокатски фирми, специализирани в колективните искове, репортери, борсови анализатори, консултанти, които щяха да се смесят с тълпата, и надменни корпоративни акули от „Варик“. Очакваха се и неизбежните зяпачи. Топката в стомаха затрудняваше дишането му. „Просто трябва да оцелееш — повтаряше си наум той. — Ти си едва на трийсет и две. Кариерата ти няма да приключи сега.“
В коридора Дейвид предложи на колегите си да прекарат следващите няколко часа в наблюдаване на чужди дела, но Оскар и Уоли просто искаха да се махнат оттам. Ето защо Дейвид направи онова, с което се занимаваше вече две седмици — отиде в една пълна съдебна зала и седна няколко реда зад адвокатите.
Колкото по-дълго ги съзерцаваше, толкова повече се възхищаваше на изкуството да участваш в съдебен процес.
37
Първата криза в делото „Клопек срещу «Варик Лабс»“ настъпи при неявяването на ищцата в съда. Когато го информираха за това в кабинета му, съдия Сийрайт остана доста недоволен. Уоли се опита да обясни, че през нощта Айрис е постъпила в болница заради затруднено дишане, хипервентилация, обриви и още няколко други оплаквания.
Три часа по-рано, докато адвокатите от „Финли и Фиг“ се подготвяха ожесточено за процеса, някой бе позвънил на мобилния телефон на Уоли. Търсеше го Барт Шоу, адвокатът, който бе заплашил да ги даде под съд, ако се оттеглят от случаите „Крейокс“. Синът на Айрис Клинт бе намерил неговия телефонен номер и му бе съобщил, че майка му е откарана с линейка в болница. Тя нямаше да може да присъства на делото. Клинт се беше свързал с грешния адвокат, а Шоу просто предаваше новините.