— Благодаря ти, нещастнико — каза Уоли, преди да прекрати връзката.
— Кога разбрахте, че е постъпила в болница? — попита го сега съдия Сийрайт.
— Преди няколко часа, ваша чест. Бяхме в кантората и се подготвяхме за делото, когато адвокатът й ми се обади.
— Адвокатът й? Смятах, че вие я представлявате.
Дейвид и Оскар си мечтаеха да потънат вдън земя. Мозъкът на Уоли вече беше пренатоварен и той бе изпил две успокоителни. Погледна към тавана и се опита да измисли бърз изход от неприятната ситуация.
— Ами, да, господин съдия, но не е толкова елементарно. Важното е, че Айрис е в болница. Ще отида да я посетя в обедната почивка.
Надин Карос седеше от другата страна на масата и се преструваше на загрижена. Адвокатката знаеше всичко за Барт Шоу и тормоза, който той упражняваше върху „Финли и Фиг“. Всъщност именно нейният екип беше открил Шоу, след което го препоръча на Никълъс Уокър и Джуди Бек.
— Направете го, мистър Фиг — заяви строго Сийрайт. — Искам да видя становището на лекарите. Ако не е в състояние да свидетелства в съда, ще се наложи да използваме предварителните й показания.
— Да, сър.
— Изборът на съдебни заседатели ще продължи по график. Очаквам процедурата да приключи до късния следобед. Вие ще започнете, мистър Фиг. В идеалния случай ищецът заема свидетелското място и разказва на присъстващите за починалите си близки.
Много мило, че ни информирате какво трябва да правим, господин съдия, помисли си Уоли. Тонът на Сийрайт беше снизходителен.
— Ще говоря с лекарите й — повтори Уоли. — Не ми остава нищо друго в момента.
— Коментари?
Юристите поклатиха глави и напуснаха кабинета. После влязоха в съдебната зала, която почти се бе напълнила през последните петнайсет минути. Отляво, зад адвокатите на ищцата, съдебният пристав настаняваше шейсетимата заседатели на дългите тапицирани пейки. Вдясно се суетяха няколко групи зрители, които си шепнеха в очакване. В дъното на залата един до друг седяха Мили Марино, Адам Гранд и Агнес Шмит — три от останалите жертви на „Финли и Фиг“. Те присъстваха от чисто любопитство и навярно търсеха отговори, след като гарантираната им сума от един милион долара изведнъж се бе изпарила. До тях се намираше Барт Шоу — лешоядът, аутсайдерът, най-голямата отрепка в правните среди. На два реда пред тях седеше Гудлоу Стам, бракоразводният адвокат, нает от Пола Финли. Стам беше чул клюките и знаеше, че сериозните юристи вече са напуснали кораба. Въпреки всичко проявяваше любопитство към делото и дори се надяваше, че „Финли и Фиг“ ще постигнат истинско чудо и ще спечелят известна сума за клиентката му.
Почитаемият съдия Сийрайт откри заседанието и благодари на заседателите за изпълнения граждански дълг. Той обобщи набързо случая, след което обяви имената на адвокатите на двете страни и съдебния персонал — стенографката, приставите и помощниците. После обясни за отсъствието на Айрис Клопек и запозна присъстващите с Никълъс Уокър, корпоративния представител на „Варик Лабс“.
Благодарение на трийсетгодишния си опит като съдия Хари Сийрайт знаеше добре как протича изборът на съдебни заседатели. Най-важното в случая, поне според него, беше да не дава думата на адвокатите. Той разполагаше със собствен списък с въпроси, усъвършенстван през годините, и позволяваше на защитниците да отправят запитванията си директно към него. Сийрайт обаче водеше по-голямата част от разговора.
Подробният анкетен лист улесняваше изборния процес. С негова помощ вече бяха отпаднали заседателите, които надхвърляха 65-годишна възраст, страдаха от слепота или друго заболяване, което би повлияло на оценката им, както и онези, които бяха участвали като такива през последните дванайсет месеца. Изключваха се още хората, които бяха чували за случая, адвокатите или лекарството. Докато съдията задаваше въпросите, някакъв пилот се изправи и помоли да бъде извинен заради предстоящ полет. Думите му предизвикаха изненадващо остра реакция у съдия Сийрайт и той се впусна в безкрайни обяснения за гражданския дълг. След като пилотът седна на мястото си, порядъчно смъмрен, никой друг не се осмели да заяви, че е прекалено зает, за да присъства. Една майка с дете, страдащо от синдрома на Даун, беше пусната да се прибере у дома.
През последните две седмици Дейвид бе говорил с десетина адвокати, които се бяха явявали в залата на Хари Сийрайт. Всеки съдия си имаше своите странности, особено федералните, тъй като ги назначаваха до живот и действията им рядко биваха поставяни под съмнение. Колегите на Дейвид го съветваха да мълчи по време на избора на заседатели.