— Старецът ще свърши работата вместо теб — повтаряха непрекъснато те.
Когато броят на заседателите беше намален на петдесет, съдия Сийрайт избра наслуки дванайсет имена. Приставът ги заведе до местата им и те се настаниха на удобните столове. Адвокатите си водеха ожесточено записки. Консултантите се приведоха нетърпеливо напред, като не откъсваха очи от дванайсетимата.
Основната дискусия се въртеше около профила на идеалния съдебен заседател. Адвокатите на ищцата предпочитаха хора с наднормено тегло и вредни навици като тези на Клопек — в най-добрия случай пациенти, борещи се с високия холестерол и други заболявания, причинени от лошия им начин на живот. В другата част на залата защитниците на ответника търсеха слаби и стройни младежи, които не проявяваха особено търпение към пълните и онеправданите. След първата селекция се открои неизбежната комбинация от двата типа, макар че видимо само двама заседатели спортуваха активно. Съдия Сийрайт съсредоточи вниманието си върху номер 35, тъй като жената бе признала, че е чела няколко статии за лекарството. После обаче стана ясно, че тя не страда от предразсъдъци и би могла да предостави обективно мнение. Бащата на номер 29 беше лекар и дамата бе отраснала в дом, където не се гледаше с добро око на съдебните дела. Номер 16 бе подал иск срещу някаква фирма заради некачествен ремонт на покрива на къщата му. Проблемът бе дискутиран, докато не отегчи до смърт всички присъстващи. Съдията обаче не спираше с безкрайните си въпроси. Когато приключи, той призова адвокатите на ищцата да продължат с разпита, но само по теми, необсъждани до момента.
Оскар се приближи до ложата на съдебните заседатели. Усмихна им се сърдечно и ги поздрави като стари приятели.
— Имам само няколко въпроса — каза спокойно той, сякаш разполагаше с богат опит в подобни ситуации.
Откакто Дейвид Зинк случайно попадна в кантората на „Финли и Фиг“ през онзи съдбовен ден, Уоли неведнъж бе споменавал, че Оскар не е човек, който се плаши лесно. Независимо дали причината се криеше в трудното му детство, тежкото му минало на улично ченге, дългогодишния му опит като адвокат на побъркани съпрузи и пострадали работници или пък в избухливия му ирландски нрав, едно беше ясно — Оскар Финли определено имаше дебела кожа. Вероятно валиумът също си казваше думата, но докато се обръщаше към дванайсетте потенциални заседатели, той успя да скрие притеснението и страха си, като им внуши усещането за спокойствие и самоувереност. Оскар им зададе няколко безобидни въпроса, получи два-три несъдържателни отговора и седна на мястото си.
Фирмата бе извървяла първите си стъпки в съда, без да причини сериозна катастрофа, и Дейвид се поотпусна. Успокояваше го допълнително фактът, че е трети поред в йерархията. Не че вярваше особено в способностите на двамата преди него, но Оскар и Уоли бяха изложени на директен обстрел, докато той можеше да се скрие отзад в окопите. Дейвид отказваше да погледне към адвокатите от „Роган Ротбърг“, които също не проявяваха интерес към него. Мачът бе започнал и те бяха силните играчи. Знаеха, че ще спечелят. Дейвид и съдружниците му просто участваха машинално в случващото се. Бяха се заели с дело, което никой не желаеше, и си мечтаеха за скорошен край.
Надин Карос се обърна към потенциалните заседатели и се представи. Сред тях имаше петима мъже и седем жени. Мъжете, на възраст между 23 и 63 години, я огледаха от глава до пети и останаха впечатлени от видяното. Дейвид се съсредоточи върху лицата на жените. Според теорията на Хелън те биха проявили смесени чувства към Надин Карос. Преди всичко щяха да изпитат гордост от факта, че начело на защитата стои представителка на нежния пол, която — както съвсем скоро щяха да установят — е и най-добрият професионалист в съдебната зала. За някои обаче гордостта лесно би прераснала в завист. Как може една красива, елегантна и стройна жена да притежава висок интелект и да постигне такъв успех в един изцяло мъжки свят?
Първите им впечатления бяха положителни, ако се съдеше по изражението им. Мъжете отдавна бяха минали на нейна страна.
Въпросите на Надин звучаха по-ангажирано. Тя говореше за съдебни дела, за традициите на правораздаване в обществото и за зачестилите напоследък гръмки присъди. Тези тенденции не притесняваха ли заседателите? Някои изразиха подобни тревоги и адвокатката се зарови по-надълбоко. Съпругът на номер 8 беше електротехник и членуваше в профсъюзите, което го превръщаше във фаворит на всеки ищец, предявил съдебни претенции към огромна корпорация. Ето защо Надин отдели специално внимание на тази жена.