Адвокатите от „Финли и Фиг“ наблюдаваха предпазливо Надин. Ослепителната й външност представляваше единственият светъл лъч за тях в целия процес, но скоро и тя щеше да им омръзне.
След два часа съдия Сийрайт обяви трийсетминутна почивка, през която адвокатите щяха да сравнят бележките си, да се срещнат с консултантите и да преминат към избора на заседатели. Всяка страна имаше право да настоява за изключването на даден заседател поради основателна причина. Например, ако за някой заседател се твърдеше, че е предубеден, че е ползвал услугите на една от адвокатските фирми, участващи в делото, или че чисто и просто мрази „Варик“, той щеше да бъде елиминиран. Освен това двете страни разполагаха с по три безусловни възражения и можеха да ги прилагат за отстраняването на заседатели, без да назовават конкретна причина.
След половин час адвокатите помолиха за повече време и съдия Сийрайт отложи заседанието за два следобед.
— Предполагам, че ще отидете в болницата, за да посетите клиентката си, мистър Фиг — заяви той.
Уоли обеща, че ще го направи.
В коридора пред залата двамата с Оскар набързо решиха да изпратят Дейвид при Айрис, за да установи дали тя има готовност и желание да свидетелства във вторник сутринта. Според Рошел, която бе прекарала първата половина на деня в разговори с рецепционистки от различни болници, Айрис лежеше в спешното отделение на Крайст Медикъл Сентър. Когато пристигна там по обед, Дейвид научи, че пациентката е била изписана преди час. Той веднага се насочи към къщата й, която се намираше недалеч от летище „Мидуей“. Междувременно двамата с Рошел не спираха да звънят на домашния й телефон. Никой не отговаряше.
Пред прага на къщата й се бе разположила дебелата рижава котка, която наблюдаваше с едно око как Дейвид предпазливо се приближава по тротоара. Той веднага разпозна барбекюто на верандата. Спомни си и алуминиевото фолио, с което бяха покрити прозорците. Беше изминал същия път десет месеца по-рано, в деня след бягството си от „Роган Ротбърг“. Тогава бе последвал Уоли, чудейки се дали не е загубил разсъдъка си. Сега се питаше същото, но нямаше време за подобни размисли. Дейвид почука на входната врата, като очакваше котката да се отдръпне или да го нападне.
— Кой е? — попита мъжки глас.
— Дейвид Зинк, вашият адвокат. Ти ли си, Клинт?
Клинт отвори вратата с думите:
— Какво правиш тук?
— Дойдох, защото майка ти не се яви в съда днес. В момента избираме заседателите и федералният съдия е ядосан заради отсъствието й.
Клинт му махна да влезе. Айрис лежеше на канапето под изцапано и раздърпано одеяло. Очите й бяха затворени. Приличаше на огромен кит, излязъл на морския бряг. Масичката до нея беше отрупана с клюкарски списания, празна кутия от пица, бутилки от диетична кола и три шишенца с лекарства.
— Как е тя? — прошепна Дейвид, макар и да се досещаше за отговора.
Клинт мрачно поклати глава.
— Не е добре — заяви той с такова отчаяние, сякаш очакваше Айрис да умре всеки миг.
Дейвид седна на един мръсен стол, покрит с рижава котешка козина. Нямаше време за губене, а и бездруго не му беше приятно да бъде тук.
— Айрис, чуваш ли ме? — попита високо той.
— Да — отвърна тя, без да отваря очи.
— Слушай, делото започна и съдията се интересува дали смяташ да се явиш в залата утре. Трябва да свидетелстваш пред заседателите и да им разкажеш за Пърси. Длъжна си да го направиш, тъй като си негов пряк наследник и представител на семейството. Разбираш ли?
Айрис изсумтя и въздъхна. Болезненият звук излезе чак от дълбините на дробовете й.
— Не исках това дело — заяви провлачено тя. — Оная отрепка Фиг дойде тук и ме излъга. Обеща ми един милион долара. — Айрис успя да отвори дясното си око и се опита да погледне Дейвид. — Ти беше с него, сега си спомням. Аз просто си седях вкъщи и си гледах работата, а той дойде и ми обеща всичките тези пари.
Дясното й око се затвори. Дейвид продължи:
— Днес сутринта си била прегледана от лекар в болницата. Той какво каза? Какво ти има?
— Какво ли не. Най-вече разклатени нерви. Няма как да дойда в съда. Опасно е за живота ми.