Дейвид най-после разбра очевидното. Техният случай, ако изобщо можеше да се нарече така, би пострадал още повече при евентуалната поява на Айрис пред съдебните заседатели. Ако даден свидетел не беше в състояние да се изправи в съда поради някаква причина — смърт, болест, излежаване на присъда в затвора, — процедурните правила позволяваха на адвокатите да редактират предварителните му показания и да ги представят пред заседателите. Колкото и слаби да бяха показанията на Айрис, те едва ли можеха да се сравнят с катастрофалните последствия от присъствието й на живо в залата.
— Как се казва твоят лекар? — попита Дейвид.
— Кой от всичките?
— Не знам, избери един. Онзи, който те е прегледал днес.
— Никой не ме е преглеждал. Уморих се да чакам в спешното и Клинт ме доведе у дома.
— Случва се за пети път този месец — подметна раздразнено Клинт.
— Не е вярно — защити се Айрис.
— Прави го непрекъснато — обясни Клинт. — Отива в кухнята, оплаква се, че е уморена и че се задъхва, след което веднага хваща телефона и се обажда на спешна помощ. Омръзна ми. Все аз трябва да я карам до проклетата болница и да я връщам обратно.
— Я гледай ти — отвори и двете си очи Айрис. Те светеха болнаво, но излъчваха гняв. — Беше доста по-мил, докато чакахме парите. Никога не съм го виждала толкова любезен. А сега не спира да се кара на бедната си майка.
— Просто спри да се обаждаш на спешна помощ — каза Клинт.
— Ще свидетелстваш ли утре? — попита строго Дейвид.
— Не, в никакъв случай. Ако изляза от къщи, нервите ми ще се сринат окончателно.
— И без това няма смисъл, нали? — попита Клинт. — Делото е обречено. Според онзи адвокат Шоу толкова сте оплескали нещата, че никой не би могъл да ви измъкне.
Дейвид понечи да отвърне на удара, но после осъзна, че Клинт е прав. Делото беше обречено. Благодарение на „Финли и Фиг“ семейство Клопек бе подало напълно ненадежден иск във федералния съд, а той и двамата съдружници наблюдаваха безпомощно отстрани и чакаха всичко да свърши.
Дейвид се сбогува и напусна възможно най-бързо къщата. Синът на Айрис го последва навън. Докато вървяха към улицата, той подхвърли:
— Ако искаш, ще дойда в съда и ще говоря от името на семейството.
Появата на Айрис в залата беше последното, от което адвокатите се нуждаеха, но евентуалното участие на Клинт звучеше не по-малко застрашително.
— Ще си помисля — отвърна Дейвид от чиста любезност.
Заседателите щяха да видят достатъчно от семейство Клопек, след като изгледаха видеозаписа с показанията на Айрис.
— Съществува ли шанс да получим някакви пари? — попита Клинт.
— В момента се борим, Клинт. Винаги съществува шанс, но не мога да ти дам гаранции.
— Ще бъде страхотно, ако успеем.
До 16:30 ч. заседателите бяха избрани. Те заеха местата си, положиха клетва и се разотидоха с инструкциите да се явят отново в съда в 8:45 ч. следващата сутрин. От дванайсетимата седем бяха жени, а пет — мъже. Сред тях имаше осем бели, трима чернокожи и един латиноамериканец. Консултантите не смятаха, че расовата принадлежност ще бъде важен фактор в делото. Една от жените беше леко пълна. Останалите изглеждаха в добра физическа форма. Възрастта им варираше между 25 и 61 години. Всички бяха завършили гимназия, а трима и колеж.
Адвокатите от „Финли и Фиг“ се натовариха в джипа на Дейвид и поеха обратно към кантората. Чувстваха се уморени, но и учудващо доволни. Бяха участвали в директен сблъсък с корпоративна Америка и досега не се бяха сринали под огромния натиск. Разбира се, делото още не бе набрало скорост. Никой от свидетелите не бе положил клетва, нито пък страните бяха представили доказателствата. Най-лошото тепърва предстоеше. За момента обаче тримата още бяха в играта.
Дейвид им разказа подробно за посещението си при Айрис и всички единодушно се съгласиха да я държат далече от съдебната зала. Първата им задача тази вечер беше да се сдобият с писмо от някой лекар, за да изпълнят желанието на Сийрайт.
Очакваше ги много работа. Купиха си пица и я занесоха в кантората.
38
Липсата на страх от унищожение, регистрирана в понеделник, трая само до вторник сутринта. В момента, в който екипът на бутиковата фирма влезе в съдебната зала, натискът отново се засили. Предстоеше истинското начало на делото и въздухът трептеше от напрежение. „Просто трябва да се справиш“, повтаряше си наум Дейвид всеки път когато стомахът му се преобръщаше от тревога.