Съдия Сийрайт поздрави лаконично присъстващите, приветства журито с „добре дошли“ и се опита да обясни липсата на мисис Айрис Клопек, вдовица и личен пълномощник на Пърси Клопек. Когато свърши, той добави:
— На този етап всяка от страните ще произнесе встъпителна реч. Нищо от споменатото в нея не бива да се приема за доказателство; адвокатите просто ще споделят какво смятат да докажат по време на процеса. Предупреждавам ви да не обръщате много внимание на думите им. Пръв ще започне адвокатът на ищцата. Мистър Финли, думата е ваша.
Оскар се изправи и тръгна напред, стиснал жълтия си бележник. Той се усмихна на заседателите, прегледа бележките си и отново се усмихна. Изведнъж лицето му стана сериозно. Минаха няколко неловки секунди. Оскар изглеждаше така, сякаш си бе изгубил мисълта и не знаеше как да продължи. Избърса с длан челото си и залитна напред. Удари се в подиума и се стовари тежко на дървения под, като не спираше да стене и да се мръщи от болка. В залата настъпи паника. Уоли и Дейвид се затичаха към него, придружени от двама пристави и няколко адвокати от „Роган Ротбърг“. Голяма част от заседателите станаха в желанието си да помогнат по някакъв начин. Съдия Сийрайт изкрещя:
— Повикайте линейка! Повикайте линейка! Има ли доктор в залата?
Нямаше. Един пристав пое нещата в свои ръце и скоро стана ясно, че Оскар не е просто припаднал. В суматохата, докато тълпата се суетеше около него, някой каза:
— Едва диша.
Хората продължиха да се лутат напред-назад. Чуха се още викове за помощ. Някакъв парамедик, зачислен към съда, пристигна само след минути и коленичи до Оскар.
Уоли се изправи и отстъпи назад, като се озова директно пред заседателите. Без да мисли, в изключително неуместен опит да се пошегува, той погледна към тях, посочи падналия си съдружник и изрече на висок глас думите, които щяха да бъдат повтаряни години наред в адвокатските среди:
— О, чудесата на „Крейокс“!
— Господин съдия, моля ви! — изкрещя Надин Карос.
Някои от заседателите се усмихнаха, други — не.
Съдия Сийрайт се намеси:
— Мистър Фиг, махнете се от там.
Уоли се оттегли. Двамата с Дейвид зачакаха в другия край.
Заседателите отидоха в специална стаичка извън залата.
— Обявявам едночасова почивка — каза Сийрайт и слезе от мястото си.
Уоли се доближи до него и заяви:
— Съжалявам за преди малко, господин съдия.
— Тишина.
Скоро пристигна екип парамедици с носилка. Оскар бе изнесен от залата. Изглежда, бе загубил съзнание. Имаше пулс, но той беше опасно нисък. Докато адвокатите и зрителите обикаляха наоколо, несигурни какво трябва да направят, Дейвид прошепна на Уоли:
— Досега оплаквал ли се е от проблеми със сърцето?
Уоли поклати глава.
— Не. Винаги е бил в чудесна форма. Доколкото знам, баща му е умрял като млад. Но Оскар не обича да говори за семейството си.
Един пристав се приближи до тях с думите:
— Съдията свиква всички адвокати в кабинета си.
Уплашен от мисълта, че ще бъде изложен на прицел, Уоли реши, че няма какво да губи. Ето защо влезе наперено в кабинета на Хари Сийрайт.
— Господин съдия, налага се да отида в болницата.
— Почакайте, мистър Фиг.
Надин беше станала от мястото си. Не изглеждаше щастлива. С най-професионален тон тя заяви:
— Ваша чест, въз основа на недопустимия коментар, направен от мистър Фиг пред съдебните заседатели, не ни остава друга възможност, освен да поискаме анулиране на избора.
— Мистър Фиг? — заяви съдията с глас, който подсказваше, че изборът може да бъде анулиран всеки миг.
Уоли също се изправи, но не успя да измисли отговор. Дейвид инстинктивно се намеси:
— Защо смятате, че заседателите вече са предубедени? Мистър Финли не взема лекарството. Естествено, забележката беше глупава, изречена в момент на пълно объркване, но не виждам наличие на предубеденост.
— Не съм съгласна, ваша чест — изсъска Надин. — Няколко заседатели приеха думите на шега и едва не се разсмяха. Да наречем този коментар „глупав“ не е достатъчно. Той е изключително неуместен и предубеден.
Анулирането на избора на заседатели означаваше протакане на случая — нещо, от което екипът на „Финли и Фиг“ отчаяно се нуждаеше. Всъщност те бяха готови да отлагат цяло десетилетие.