— Молбата се приема — каза съдията. — Обявявам избора за анулиран. А сега какво?
Уоли се бе отпуснал на един стол. Изглеждаше блед. Дейвид изрече на глас първата мисъл, която му хрумна:
— Господин съдия, очевидно е, че се нуждаем от повече време. Какво ще кажете за малко отлагане или нещо подобно?
— Мисис Карос?
— Ваша чест, ситуацията несъмнено е уникална. Предлагам да изчакаме двайсет и четири часа и да проследим състоянието на мистър Финли. Според мен е справедливо да отбележим, че именно мистър Фиг подаде съдебния иск и само допреди няколко дни беше водещ адвокат по делото. Сигурна съм, че той е в състояние да свърши също толкова добра работа, колкото и неговият старши съдружник.
— Има логика — съгласи се съдия Сийрайт. — Мистър Зинк, мисля, че е най-добре вие двамата да отидете в болницата и да проверите как е мистър Финли. Дръжте ме в течение. Очаквам имейлите ви, с копие до мисис Карос.
— Непременно, господин съдия.
Оскар бе получил остър инфаркт на миокарда. Състоянието му беше стабилно и лекарите очакваха той да оцелее, но предварителните снимки разкриваха сериозно запушване на три коронарни артерии. Дейвид и Уоли прекараха един тягостен ден в чакалнята на реанимацията. Опитваха се да убият времето, като обсъждаха съдебната си стратегия, пишеха имейли на съдия Сийрайт, обядваха с храна от един автомат и обикаляха отегчени коридорите. Уоли беше убеден, че нито Пола Финли, нито дъщеря й Кийли са идвали в болницата. Оскар се бе изнесъл от къщи преди три месеца и вече излизаше с друга жена (разбира се, тайно). Носеха се слухове, че Пола също си е намерила нов мъж. При всички случаи и двамата бяха щастливи, че бракът им е приключил, макар и разводът да не беше финализиран.
В 16:30 ч. една медицинска сестра ги заведе за кратко до стаята на Оскар. Той беше буден, заобиколен от безброй тръби и монитори, и дишаше самостоятелно.
— Страхотна встъпителна реч — пошегува се Уоли и Оскар леко се усмихна.
Уоли и Дейвид бяха решили да не споменават за анулирането на избора. След няколко жалки опита да започнат разговор те осъзнаха, че Оскар е твърде уморен, за да си бъбри с тях. Ето защо се сбогуваха с него и напуснаха болницата. На излизане някаква сестра ги уведоми, че операцията е насрочена за седем сутринта на другия ден.
В шест часа на следващата сутрин Дейвид, Уоли и Рошел застанаха до леглото на Оскар, за да му пожелаят успех преди интервенцията. Когато сестрата ги помоли да си тръгнат, те отидоха в кафенето и си поръчаха обилна закуска от воднисти яйца и студен бекон.
— Какво ще стане с делото? — попита Рошел.
Дейвид успя да сдъвче парче бекон и отвърна:
— Не съм сигурен, но не можем да разчитаме на безкрайни отлагания.
Уоли разбъркваше кафето си и наблюдаваше две млади медицински сестри.
— Изглежда, че и двамата ще бъдем повишени. Аз ще стана водещ адвокат, а ти ще заемеш второто място.
— Значи шоуто продължава? — заяви Рошел.
— О, да — каза Дейвид. — В момента нямаме особено влияние върху събитията. „Варик“ диктуват правилата. Компанията иска процес, защото търси реабилитация. Огромна победа. Гръмки статии. Доказателство, че прекрасното им лекарство не е чак толкова вредно. А най-важното е, че съдията е на тяхна страна. — Той си взе още бекон и добави: — Накратко, „Варик“ имат фактите, парите, експертите, адвокатите и съдията.
— А ние какво имаме? — попита Рошел.
Двамата се замислиха за миг, след което поклатиха глави. Нищо. Абсолютно нищо.
— Все пак ни остава Айрис — заяви накрая Уоли и всички се засмяха. — Прекрасната Айрис.
— Тя ще свидетелства ли пред заседателите?
— Не. Един от лекарите й ни изпрати писмо, в което се казва, че здравословното й състояние не й позволява да се яви в съда — обясни Дейвид.
— И слава богу — допълни Уоли.
След още час, прекаран в безсмислени занимания, тримата решиха да се върнат в кантората и да се опитат да свършат нещо полезно. Дейвид и Уоли трябваше да подготвят редица документи за делото. Една медицинска сестра се обади в 11:30 ч. с добрата новина, че Оскар е излязъл от операционната и е стабилен. Не можеше да приема посетители през следващите двайсет и четири часа, което също бе посрещнато положително. Дейвид изпрати имейл на помощника на Хари Сийрайт, за да му съобщи за развоя на събитията. Петнайсет минути по-късно получи отговор. В него пишеше, че всички адвокати трябва да се явят в кабинета на съдията в два следобед.