— Нека проверя дали съм ви разбрал правилно. Ако вие или вашият клиент направите нещо незаконно по време на процеса — например забавите процедурите или, не дай си Боже, допуснете сериозна грешка, — аз мога да подам молба за санкции и да събера малко пари. Прав ли съм, господин съдия?
— Не. Молбата ви ще бъде отхвърлена съгласно член единайсет.
— Естествено! — каза Уоли и прихна да се смее. — Вие двамата сте страхотен екип.
— Внимавайте, мистър Фиг — изръмжа съдия Сийрайт.
— Престани — прошепна Дейвид.
Последваха няколко секунди мълчание и Уоли се успокои. Накрая съдията заяви:
— Съгласен съм, че анулирането на избора на заседатели можеше да бъде избегнато и че то е довело до допълнителни разходи. Според мен обаче сумата от трийсет и пет хиляди е доста преувеличена. Нарушението изисква санкции, но не в подобен размер. Десет хиляди ми звучи по-разумно. Определям глоба в този размер.
Уоли въздъхна — още един удар под кръста. Дейвид си помисли, че е най-добре да ускори нещата, така че срещата да приключи час по-скоро. „Финли и Фиг“ не можеха да понесат повече нападения. Ето защо той изрече жалкото извинение:
— Господин съдия, трябва да се върнем в болницата.
— Закривам заседанието. Ще се срещнем отново в петък сутринта.
39
Второто жури се състоеше от седем мъже и пет жени. Шестима бели, трима чернокожи, двама азиатци и една латиноамериканка. Повечето съдебни заседатели принадлежаха към работническата класа и тежаха повече от предишните. Двама от мъжете бяха изключително пълни. Надин Карос бе решила да използва двете си безусловни възражения, за да изключи дебеланковците за сметка на малцинствата, но все пак трябваше да се примири с преобладаващото наднормено тегло на участниците. Консуело беше убедена, че новите заседатели ще свършат много по-добра работа на ищцата, отколкото старите.
В понеделник сутринта, когато Уоли се изправи и тръгна напред, Дейвид затаи дъх. Беше заел второто място в екипа и още един инфаркт би го изпратил директно на фронтовата линия срещу безкомпромисния противник. Ето защо подкрепяше с всички сили младши съдружника на фирмата. Въпреки че бе свалил няколко килограма след скандалите си с Диана, Уоли все още беше пълен и отпуснат. Що се отнасяше до сърдечните удари, той изглеждаше по-предразположен към тях от Оскар.
Хайде, Уоли, ще успееш. Вгорчи им живота и, моля те, не губи съзнание.
Уоли не го направи. Всъщност свърши доста прилична работа, докато излагаше техния иск срещу „Варик Лабс“ — третата по големина фармацевтична компания в света, „гигантска“ корпорация от Ню Джърси, която имаше дълъг и злощастен опит в заливането на пазара с вредни лекарства.
Възражение на мисис Карос. Приемане от страна на съдията.
Уоли обаче подхождаше предпазливо, и то с основание. Щом две-три неуместни думи можеха да доведат до глоба от десет хиляди долара, човек трябваше да се отнася внимателно към всичко, в което не беше сигурен. Няколко пъти той нарече „Крейокс“ „онова лошо лекарство“. На моменти бръщолевеше несвързано, но като цяло се придържаше към сценария. Когато приключи половин час по-късно, Дейвид си отдъхна и му прошепна:
— Добра работа.
Надин Карос не изгуби и секунда от времето си за защита на своя клиент и продукта му. В началото представи един доста обстоен, но интригуващ списък с чудесните лекарства, произведени от „Варик Лабс“ през последните петдесет години — продукти, които всеки американец познава и харесва. (Някои чуваха имената за пръв път.) Лекарства, които даваме на децата си. Лекарства, които ползваме уверено всеки ден. Лекарства, превърнали се в синоним на доброто здраве. Лекарства, които удължават живота, убиват инфекциите, предпазват от болести и така нататък. Независимо дали ставаше въпрос за борбата срещу възпалено гърло, главоболие, избухване на епидемии от холера или СПИН, „Варик Лабс“ се намираше на фронтовата линия от десетилетия. Благодарение на тях светът беше едно по-приятно, по-сигурно и по-здраво място. След като адвокатката приключи с първо действие от представлението, много от присъстващите в залата бяха готови да поемат всеки изстрел, насочен срещу „Варик“.
Тя смени темата и премина към „Крейокс“ — медикамент, който беше толкова ефикасен, че лекарите („вашите лекари“) го предписваха по-често от всеки друг препарат за сваляне на холестерола в света. Надин описа обстойните медицински проучвания, довели до създаването на „Крейокс“. Незнайно как, адвокатката извъртя нещата така, че клиничните изпитания да звучат интересно. Редица изследвания бяха доказали, че лекарството не само е успешно, но и напълно безобидно. След като бе отделил четири милиарда долара и осем години за разработката на „Крейокс“, клиентът й гордо заставаше зад този прекрасен продукт.