Като се стараеше да не се натрапва, Дейвид наблюдаваше лицата на заседателите. Всички те попиваха внимателно думите й. Започнаха да вярват в продукта. Самият Дейвид се чувстваше все по-убеден в качествата му.
Мисис Карос изброи експертите, които смяташе да призове като свидетели — изтъкнати лекари и учени от клиниката „Майо“, клиниката в Кливланд и Харвардския медицински факултет. Тези мъже и жени изследваха от години ефектите на „Крейокс“ и познаваха медикамента далеч по-добре от „дилетантите“, с които разполагаха адвокатите на отсрещната страна.
Преди да свърши, мисис Карос изрази увереността си, че щом показанията приключат, съдебните заседатели няма да изпитват и най-малкото колебание относно безобидността на „Крейокс“. Тогава те щяха да се оттеглят и да вземат бързо решение в полза на нейния клиент.
Дейвид наблюдаваше седемте мъже, докато адвокатката се отдалечаваше. Всички четиринайсет очи бяха приковани в нея. Той погледна часовника си. Петдесет и осем минути. Времето бе отлетяло.
Няколко техници монтираха два огромни екрана в залата. Докато работеха, съдия Сийрайт обясни на заседателите, че ще изгледат показанията на ищцата мисис Айрис Клопек, която не можеше да присъства поради здравословни причини. Видеозаписът бе направен на 30 март в един хотел в центъра на Чикаго. Съдията увери заседателите, че подобна практика е съвсем обичайна и не бива по никакъв начин да влияе върху тяхното мнение.
Лампите угаснаха и изведнъж в залата се появи огромната Айрис, която се мръщеше пред камерата. Изглеждаше стъписана, смутена и замаяна от силни лекарства. Записът бе изрязан предварително, за да се отстранят всички неприятни сцени и кавгите между адвокатите. След като говори на по-общи теми, Айрис стигна до Пърси — неговата роля като баща, професионалния му опит, навиците му и подробностите около смъртта му. На екрана се появиха различни доказателства — снимка на Айрис и Пърси, които се плискаха във водата с малкия Клинт (още в онези години двамата родители бяха болезнено пълни); снимка на Пърси и негови приятели, застанали пред някакъв грил, готови да погълнат огромно количество наденички и хамбургери на 4 юли; трета снимка на Пърси, който седеше на люлеещ се стол с рижавата котка в скута си. Люлеенето на стол като че ли бе единственото му физическо упражнение. Скоро снимките създадоха съвсем точен, но не и красив образ на Пърси. Той беше прекалено дебел, бе се хранил неконтролируемо, никога не бе спортувал и бе умрял твърде рано, като причината за смъртта му изглеждаше повече от очевидна. В някои моменти Айрис реагираше емоционално. В други се държеше неадекватно. Видеозаписът не будеше съчувствие, но нейните адвокати осъзнаваха, че той ще им навреди много по-малко, отколкото появата й в съдебната зала. Редактиран, филмът траеше осемдесет и седем минути. Всички в залата си отдъхнаха, когато свърши.
След като лампите отново светнаха, съдия Сийрайт обяви обедна почивка. Заседанието щеше да продължи в два часа. Без да каже и дума, Уоли изчезна в тълпата. Двамата с Дейвид се бяха разбрали да си купят по един сандвич и да обсъдят стратегията си, но след петнайсет минути Дейвид спря да го търси и отиде да обядва сам в кафенето на втория етаж.
Оскар беше излязъл от болницата и се възстановявате в апартамента на Уоли. Рошел го посещаваше два пъти на ден — от съпругата и дъщеря му все още нямаше вест. Дейвид му се обади, за да го запознае набързо с хода на делото, и представи нещата в положителна светлина. Оскар се престори на заинтересуван, но очевидно беше щастлив, че се намира далеч от съдебната зала.
В два следобед залата отново се напълни. Предстоеше същинското кръвопролитие, но Уоли изглеждаше учудващо спокоен.
— Повикайте следващия свидетел — заяви съдията и Уоли посегна към бележника си.
— Ще бъде грозно — прошепна той и Дейвид усети, че лъха на бира.
Доктор Игор Борзов бе отведен до свидетелското място. Съдебният пристав му подаде Библията и го накара да се закълне. Борзов я погледна и поклати глава. Не искаше да я докосне. Съдия Сийрайт попита дали има някакъв проблем и Борзов заяви, че е атеист.