— Фракция на изтласкване всъщност представлява вентрикуларен обем при крайна диастола минус крайна систола, разделен на общ обем и умножен по сто.
Подобни обяснения бяха непонятни за лаиците дори когато се изговаряха бавно и отчетливо. Излезли от устата на доктор Борзов, те звучаха като пълни безсмислици с трагикомичен оттенък.
Надин Карос скочи от мястото си и възкликна:
— Ваша чест, моля ви.
Съдия Сийрайт поклати глава, все едно някой току-що му бе ударил шамар, и заяви:
— Направете нещо, мистър Фиг.
Трима от заседателите гледаха Дейвид така, сякаш се чувстваха обидени. Други двама едва се сдържаха да не прихнат.
Обречен на неуспех, Уоли помоли свидетеля да говори бавно и ясно и да използва по-достъпен език. Продължиха нататък. Борзов полагаше неимоверни усилия, а Уоли повтаряше всички негови думи, за да постигне известна яснота. Нещата обаче оставаха мъгляви. Борзов обсъди метода на измерване на митрална недостатъчност, кръвотока в лявата атриална област и допустимата степен на митрална регургитация.
Дълго след като заседателите бяха спрели да го слушат, Уоли му зададе поредица от въпроси, свързани с анализа на ехокардиограмата. Експертът даде следното обяснение:
— Ако напълно симетричен и в геометрия на стените му няма никакви отклонения, вентрикулът ще бъде издължен елипсоид. Един край плосък, друг заострен, извивка лека — като елипсоид. Така щото вентрикулът се свие, пак остава издължен. Всички стени се движат, само митрална клапа не.
Стенографката вдигна ръка и заяви:
— Съжалявам, ваша чест, но не разбирам нищо.
Съдия Сийрайт затвори очи и сведе глава, сякаш също се бе предал и нямаше търпение Борзов да напусне залата.
— Петнайсет минути почивка — промърмори той.
Уоли и Дейвид седяха мълчаливо пред две непокътнати чаши с кафе в малката закусвалня. Беше 16:30 ч. в понеделник и двамата имаха усещането, че са прекарали цял месец в залата на Сийрайт. Никой от тях не искаше да се връща там.
Въпреки че беше смаян от ужасното представяне на доктор Борзов, Дейвид не спираше да мисли за алкохолния проблем на Уоли. Той не изглеждаше пиян, но самото посягане към бутилката беше обезпокоително за един бивш алкохолик. Дейвид искаше да го попита дали всичко е наред. Мястото и моментът обаче му се сториха неподходящи. Защо да повдига толкова неприятна тема, след като ситуацията и бездруго беше отчайваща?
Уоли се бе втренчил в пода. Седеше напълно неподвижен, потънал в друг свят.
— Не мисля, че заседателите са на наша страна — заяви безцеремонно Дейвид, без да влага какъвто и да е хумор в думите си.
Но Уоли се засмя и каза:
— Заседателите ни мразят и аз не ги обвинявам. Няма дори да стигнем до решение по реда на съкратената процедура. Веднага щом приключим със свидетелите, Сийрайт ще ни изгони от залата.
— Значи очакваш, че съдията ще сложи бърз край на делото? Не бих могъл да го упрекна за това.
— Бърз и милостив край — уточни Уоли, като не откъсваше очи от пола.
— А какво ще стане със санкциите и обвиненията в професионална небрежност?
— Кой знае? Претенциите за небрежност най-вероятно ще изчезнат. Не може да те съдят, след като вече си загубил дадено дело. Глобите обаче са друга история. Вече си представям как „Варик“ ни нападат с твърдението, че искът ни е бил напълно неоснователен.
Дейвид най-после отпи глътка кафе. Уоли продължи:
— Все се сещам за Джери Алисандрос. Иде ми да го причакам в някоя тъмна уличка и да го пребия до смърт с бейзболна бухалка.
— Доста приятна мисъл.
— По-добре да тръгваме. Искам да свършим с Борзов и да го разкараме от тук.
В следващия час присъстващите в залата бяха принудени да изгледат отегчителен видеозапис с ехокардиограмата на Пърси. Междувременно доктор Борзов се опитваше да им разясни какво виждат. В полумрака повечето заседатели започнаха да клюмат. Когато филмът приключи, Борзов се върна на свидетелското място.
— Колко още, мистър Фиг? — попита съдията.
— Пет минути.
— Продължете.
Дори най-безнадеждните дела се нуждаят от няколко красноречиви фрази. Уоли смяташе да ги вметне набързо, докато заседателите още се чувстваха унесени. Дано скоро да можеше да се прибере у дома.
— Доктор Борзов, имате ли становище, основано на достатъчна степен на убеденост, относно причината за смъртта на Пърси Клопек?