— Да.
Дейвид наблюдаваше Надин Карос, която с минимални усилия би могла да отхвърли всяко експертно мнение на Борзов. Но тя очевидно не смяташе да го направи.
— И какво е вашето становище? — попита Уоли.
— Моето становище, основано на достатъчна степен на убеденост, е, че мистър Клопек е починал от остър миокарден инфаркт, или сърдечен удар.
Борзов изрече последното бавно и доста отчетливо.
— А какво е становището ви относно причината за сърдечния удар?
— Моето становище, основано на достатъчна степен на убеденост, е, че сърдечният удар е бил причинен от увеличение на лявата вентрикуларна камера.
— Какво е довело до увеличението на лявата вентрикуларна камера?
— Моето становище, основано на достатъчна степен на убеденост, е, че увеличението е вследствие на приемането на антихолестеролното лекарство „Крейокс“.
Поне четирима от заседателите поклатиха глави. Други двама изглеждаха така, сякаш всеки момент щяха да станат от местата си и да се нахвърлят върху Борзов.
В шест вечерта свидетелят най-накрая се оттегли и заседателите се разотидоха.
— Заседанието ще продължи утре сутринта в девет — обяви съдия Сийрайт.
Докато пътуваха към кантората, Уоли заспа на седалката до шофьора. Дейвид използва задръстването, за да провери ситуацията на фондовата борса чрез мобилния си телефон. Акциите на „Варик“ бяха скочили от 31.50 на 35 долара.
Новината за предстоящата победа на компанията се разпространявате бързо.
40
През първите си два месеца на този свят малката Ема не оставяше родителите си да поспят нощем. Слагаха я в креватчето в осем, но към единайсет тя се будеше за бърза закуска и смяна на памперса. След дълга разходка из къщата и люлеене на някой стол Ема заспиваше към полунощ, но в три часа отново беше гладна. В началото Хелън се придържаше стриктно към часовете за кърмене. След шест седмици обаче се почувства уморена и реши да прибегне до шишето с биберон. Бащата на Ема също не спеше много и често я хранеше нощем, за да отмени майка й.
Във вторник, към четири и половина сутринта, Дейвид внимателно остави малката в креватчето, изгаси лампата и излезе от стаята. Отиде в кухнята и сложи кафе в машината. Докато чакаше то да стане, влезе в интернет, за да провери новините, прогнозата за времето и правните блогове. Един от тях следеше отблизо случаите „Крейокс“ и в частност делото „Клопек“. Дейвид искаше да го пренебрегне, но не успя.
Заглавието гласеше: „Касапница в съдебна зала 2314“. Блогърът, известен с прозвището Тринайсетия съдебен заседател, очевидно разполагаше с доста свободно време или пък беше един от работохолиците в „Роган Ротбърг“. Той пишеше:
За хората с нездраво любопитство: отидете в зала 2314 в „Евърет Дърксен“ днес, за да присъствате на втория рунд от първия и навярно последен в света процес срещу лекарството „Крейокс“. За онези, които нямат възможност да отидат, ще спомена, че делото наподобява влакова катастрофа. Вчера заседателите и зрителите зърнаха ужасяващия образ на вдовицата Айрис Клопек, когато в залата бяха прожектирани предварително записаните й показания. Адвокатите твърдят, че ищцата не може да участва в делото поради здравословни причини, но вчера един от моите шпиони е видял как тя пазарува (кликнете тук за снимки). Тази жена е с гигантски размери и когато лицето й се появи на екрана, всички бяха шокирани. Отначало изглеждаше надрусана, но ефектът от лекарствата бързо отшумя. Айрис дори успя да се просълзи, когато разказа за любимия си Пърси, починал на 48-годишна възраст с тегло сто четирийсет и пет килограма. Тъй като очаква заседателите да й дадат купища пари, тя пробва по всякакъв начин да събуди съчувствието им. Но не успя. Повечето от тях си мислеха онова, което и аз — ако хората като Айрис не бяха ужасно пълни, нямаше да се оплакват от толкова много здравословни проблеми.
Нейният звезден адвокатски екип, загубил преди седмица лидера си, който получи инфаркт при срещата с истински съдебни заседатели, направи един-единствен хитър ход до момента, като реши да държи Айрис далече от съдебната зала.
Вторият свидетел беше основният им експерт по делото, някакъв сертифициран мошеник от Русия, който въпреки петнайсетгодишния си престой в страната не се справи с най-елементарните предизвикателства на английския. Името му е Игор. Когато Игор говори, никой не слуша. Експертът съвсем лесно можеше да бъде дискредитиран от защитата на ответника заради своята некомпетентност — недостатъците му са твърде многобройни, за да бъдат споменати тук, — но, изглежда, адвокатите на защитата са възприели друга стратегия. Те предоставят на противника широко поле на действие, за да докажат, че ищцата изобщо не разполага с никакви основания за дело. Не искат да свалят Игор от свидетелското място — той помага на тяхната кауза!