— Може би. Време е да тръгваш.
Пътуването към центъра беше дълго. Дейвид се обади на Хелън, за да й съобщи новината. Тя се почувства също толкова объркана и предположи, че съдията няма да има друг избор, освен да отложи заседанието. Дейвид хареса тази мисъл и когато паркира колата, беше убеден, че ако Уоли не се яви в съда, той ще убеди Хари Сийрайт да разреши отлагане. Все пак отсъствието на двама водещи адвокати даваше достатъчно основание за анулиране на делото или отлагане.
Уоли не беше в залата. Дейвид седеше сам на масата, докато екипът на „Роган Ротбърг“ и зрителите заемаха места. В 8:50 ч. той се приближи до съдебния пристав и му каза, че спешно трябва да говори със съдия Сийрайт.
— Последвайте ме — отвърна приставът.
Съдия Сийрайт тъкмо бе облякъл черната си тога, когато Дейвид влезе в кабинета му, пропусна любезностите и заяви:
— Ваша чест, имаме проблем. Мистър Фиг изчезна. Още не е дошъл в залата и едва ли ще се появи.
Съдията въздъхна отчаяно и дръпна бавно ципа на тогата си.
— И вие не знаете къде е?
— Не, сър.
Сийрайт погледна към пристава и му нареди:
— Доведи мисис Карос.
След като Надин влезе в кабинета, двамата с Дейвид седнаха със съдията в края на дългата заседателна маса. Дейвид им разказа всичко, което знаеше, и не премълча алкохолните проблеми на Уоли. Те проявиха съчувствие и се зачудиха какви ще бъдат последствията за делото. Дейвид призна, че се чувства изключително неподготвен и неспособен да се справи с предстоящите задачи. Същевременно обаче не можеше да си представи, че фирмата ще се опита да насрочи нов процес.
— Нека бъдем честни — каза прямо той. — Ние не разполагаме с кой знае какъв случай и го разбрахме още в самото начало. Решихме да продължим, докато можем, за да избегнем санкциите и евентуалните обвинения в професионална небрежност.
— Отлагане ли искате? — попита съдията.
— Да. Мисля, че това е единственият изход при създалите се обстоятелства.
Надин се намеси:
— Моят клиент ще се противопостави на всякакви опити за отлагане на делото. Компанията несъмнено ще настоява за бързо приключване на процеса.
— Не съм убеден, че има смисъл да отлагаме — добави съдия Сийрайт. — Ако мистър Фиг отново е посегнал към алкохола и пие толкова много, че не е способен да се яви в съда, ще му отнеме доста време да се излекува и да се върне на работа. Не ми харесва идеята за отлагане.
Дейвид не можеше да оспори неговата логика.
— Ваша чест, не знам какво да правя. Никога досега не съм заставал пред съда.
— Мистър Фиг също не демонстрира особен опит. Вие определено можете да се представите на същото ниво.
Настъпи дълга пауза, докато тримата разсъждаваха над тази уникална дилема. Накрая Надин заяви:
— Предлагам ви следната сделка. Ако решите да завършите делото, ще убедя клиента си да забрави за санкциите по член единайсет.
Съдия Сийрайт бързо се намеси:
— Мистър Зинк, ако се съгласите да приключите процеса, ви гарантирам, че няма да наложа никакви глоби на фирмата и клиента ви.
— Чудесно, но какво ще стане с обвиненията в професионална небрежност?
Надин мълчеше. Съдията отвърна:
— Съмнявам се, че ще имате подобни проблеми. Не съм чувал за такава присъда срещу адвокат, който просто е загубил дадено дело.
— Нито пък аз — добави Надин. — Във всяко дело има победител и победен.
Разбира се, помисли си Дейвид. И сигурно е много приятно всеки път да си от страната на победителя.
— Тогава да действаме — заяви Сийрайт. — Ще закрия заседанието и ще изпратя заседателите у дома, а вие ще се постараете да откриете мистър Фиг. Ако случайно се появи утре, ще продължим, сякаш нищо не е станало, и няма да го накажем за днешното му отсъствие. Ако не го намерите или той не е в състояние да се яви в съда, ще започнем в девет сутринта. Вие ще положите всички възможни усилия, а аз ще ви помогна да се справите. После ще приключим делото и така ще сложим край на целия въпрос.
— Какво ще кажете за евентуално обжалване? — попита Надин. — Отсъствието на двама водещи адвокати може да се превърне в добър повод за насрочването на нов процес.
Дейвид се усмихна и отговори:
— Обещавам ви, че няма да има обжалване. Подобно дело би довело до фалит нашата фирма. Досега бяхме принудени да вземаме пари назаем, за да участваме. Трудно ми е да си представя, че съдружниците от „Финли и Фиг“ ще си губят времето да обжалват. Ако имаше вероятност да спечелят, те щяха да се върнат тук и да започнат наново. А това е последното, което двамата искат.