Правната асистентка надраска нещо в бележника си и го подаде на Дейвид. „Откъде го намери този?“
Дейвид написа: „Невероятен е, нали? А хонорарът му е само 75000 долара.“
„Кой ги плати?“
„По-добре да не знаеш.“
Попадането на горещия стол очевидно влияеше на дикцията на Борзов, а може би той просто не искаше да бъде разбран, Независимо каква беше причината, свидетелят започна да говори все по-неясно. Надин се държеше толкова хладнокръвно, че Дейвид се зачуди дали нещо изобщо бе в състояние да я изкара от равновесие. Той наблюдаваше една истинска професионалистка и си водеше бележки, но не защото се надяваше да спаси свидетеля си, а от чист интерес към сполучливите техники на кръстосания разпит.
Заседателите изглеждаха напълно незаинтересовани. Отдавна бяха спрели да слушат Борзов и с нетърпение чакаха появата на следващия свидетел. Надин усети това и съкрати списъка с неудобни въпроси. В единайсет часа съдия Сийрайт трябваше да отиде до тоалетната и той обяви двайсетминутна почивка. Когато заседателите напуснаха залата, Борзов се приближи до Дейвид и попита:
— Колко още?
— Нямам представа — каза Дейвид.
Докторът се потеше и дишаше учестено. Под мишниците му се открояваха мокри петна. Много жалко, помисли си Дейвид. Поне ти плащат.
По време на почивката Надин Карос и екипът и взеха тактическото решение да не обсъждат ехокардиограмата на Пърси. Борзов вече бе паднал на колене и кървеше, а подобен анализ можеше да му помогне да възвърне част от силите си, тъй като експертът за пореден път щеше да обърка заседателите с медицинския си жаргон. След паузата, когато Борзов бавно зае свидетелското място, Надин отправи нападките си към образованието му, като специално наблегна на разликите между медицинските факултети в Щатите и тези в Русия. Тя изброи цял списък с курсове и лекции, които бяха стандарти в Америка, но напълно непознати „на онова далечно място“. Адвокатката знаеше предварително отговора на всеки свой въпрос и Борзов го бе разбрал. Той стана все по-уклончив в обясненията си, защото се страхуваше, че и най-малкото противоречие ще бъде оспорено, разнищено и насочено обратно срещу него.
Мисис Карос атакува стажа му и успя да му нанесе няколко тежки удара. До обед заседателите или поне онези, които все още следяха касапницата, останаха с безпогрешното впечатление, че не биха се доверили на Борзов дори при предписването на мехлем за устни.
Защо не беше публикувал научни статии? Лекарят твърдеше, че го е правил в Русия, но после призна, че те не са преведени на английски. Защо никога не бе преподавал в университет? Залата го отегчавала, опита се да обясни той, макар че човек трудно можеше да си представи как Борзов общува със студентите.
В обедната почивка Дейвид и асистентката му се измъкнаха от сградата и отидоха в едно ресторантче зад ъгъла. Хелън беше възхитена от заседанието, но същевременно се чувстваше изумена от жалкото изпълнение на доктор Борзов.
— Искам само да те предупредя — заяви тя, докато си хапваше от зелената салата, — че ако някой ден решим да се разведем, ще наема Надин.
— О, така ли? В такъв случай ще бъда принуден да ползвам услугите на Уоли Фиг, ако изобщо успее да изтрезнее.
— Ще ви смачкаме.
— Забрави за развода, скъпа. Изглеждаш прекрасно и имаш огромен потенциал като правен асистент.
Хелън стана сериозна.
— Слушай, знам, че в момента си затрупан с проблеми, но трябва да помислиш за бъдещето. Не бива да оставаш във „Финли и Фиг“. Ами ако Оскар не се върне? Ако Уоли не спре да пие? Дори и да приемем, че това се случи, защо искаш да работиш за тях?
— Нямам представа. Не съм имал много време за подобни разсъждения.
Дейвид бе скрил от нея двойния кошмар, предизвикан от заплахата за санкции по член 11 и потенциалните обвинения в професионална небрежност. Беше премълчал и факта, че заедно с другите двама адвокати е гарантирал банковия заем от двеста хиляди долара. Едва ли щеше да напусне фирмата в близко бъдеще.
— Нека поговорим по-късно — предложи той.
— Съжалявам. Просто смятам, че заслужаваш нещо по-добро.
— Благодаря ти, скъпа. Не си ли впечатлена от моя талант в съдебната зала?
— Справяш се чудесно, но едно голямо дело ти е предостатъчно.