— Между другото Надин Карос не се занимава с разводи.
— Тогава проблемът е решен. Ще трябва да издържа по някакъв начин.
В един и половина Борзов се затътри към свидетелското място за последен път. Надин се впусна във финалната си атака. Тъй като беше кардиолог без пациенти, спокойно можеше да се предположи, че никога не е лекувал Пърси Клопек. А и мистър Клопек бе починал дълго преди Борзов изобщо да бъде нает като експерт по делото. Но Борзов навярно се бе консултирал с лекарите на Пърси. Не, призна докторът, не го беше направил. След като се престори на изненадана, Надин го обсипа с остри нападки заради тази непростима грешка. Реакциите му ставаха все по-бавни, гласът му все по-слаб, а руският му акцент все по-натрапчив. Накрая, в 14:45 ч., Борзов извади бяла носна кърпичка от джоба на сакото си и я размаха във въздуха.
Подобни драматични обрати не бяха предвидени от мъдрите хора, които бяха съставили процедурните правила за федералните дела. Дейвид не беше сигурен как трябва да реагира. Стана от мястото си и заяви:
— Ваша чест, мисля, че свидетелят е уморен.
— Добре ли сте, доктор Борзов? — попита съдия Сийрайт.
Отговорът беше очевиден. Свидетелят поклати глава в знак на отрицание.
— Нямам повече въпроси, ваша чест — отвърна мисис Карос и се отдалечи от катедрата, извоювала поредната си блестяща победа.
— Някакви въпроси, мистър Зинк? — поинтересува се съдията.
Последното, което Дейвид искаше, беше да се опита да съживи мъртъв свидетел.
— Не — побърза да каже той.
— Доктор Борзов, можете да се оттеглите.
Експертът се отдалечи, придружен от един пристав. Беше забогатял със 75000 долара, но току-що бе отбелязал нова черна точка в биографията си. Хари Сийрайт разпусна съда до три и половина.
Доктор Хърбърт Тредгил беше фармаколог със съмнителна репутация. Подобно на Борзов, той посрещаше залеза на кариерата си, като водеше твърде безгрижен живот, далеч от трудностите на истинската медицина. Не правеше друго, освен да свидетелства в полза на адвокати, които се нуждаеха от гъвкавите му становища, за да подплатят с факти своите собствени версии за нещата. Тъй като пътищата на двамата професионални свидетели често се кръстосваха, те се познаваха добре. Отначало Тредгил се отнесе скептично към предложението да даде показания по делото „Клопек“. Причините бяха две. Първо, фактите му се струваха недостатъчни и адвокатите не разполагаха с надежден случай; второ, той нямаше никакво желание да се изправя пред Надин Карос в съдебната зала. Накрая обаче се съгласи да свидетелства поради една-единствена причина — 50000 долара плюс разходите, и то само за няколко часа работа.
По време на почивката фармакологът зърна доктор Борзов в коридора и се ужаси от външния му вид.
— Не го прави — заяви Борзов и тръгна към асансьорите.
Тредгил изтича бързо в мъжката тоалетна, наплиска лицето си с вода и реши да избяга. Майната му на делото. Майната им на адвокатите. И бездруго не бяха от големите играчи. Вече бе получил от тях цялата сума и ако го заплашеха със съд, щеше да им върне част от хонорара. Или пък не. Само след час можеше да бъде в самолета, а след три — да седне в градината с жена си и да си сипе едно питие. Не извършваше престъпление. Все пак не му бяха изпратили призовка да се яви в съда. АКо се налагаше, никога нямаше да се върне в Чикаго.
В четири следобед Дейвид влезе в кабинета на съдията с думите:
— Е, ваша чест, изглежда, загубихме още един човек. Не мога да открия доктор Тредгил, а той не си вдига телефона.
— Кога за последно говорихте с него?
— В обедната почивка. Беше готов да свидетелства. Или поне така твърдеше.
— Имате ли друг свидетел, който не е потънал вдън земя?
— Да, сър, икономическата ни специалистка. Доктор Кания Мийд.
— Тогава повикайте нея. А междувременно ще видим дали изгубените души ще намерят пътя обратно.
В продължение на двайсет и две години Пърси Клопек бе работил като диспечер в транспортна компания. Позицията му предполагаше малко движение и Пърси не бе направил нищо, за да разчупи монотонното седене на стола по осем часа на ден. Не членуваше в профсъюзи и печелеше по 44000 долара годишно. Преди да умре, той бе очаквал да работи поне още седемнайсет години.
Доктор Кания Мийд беше млада икономистка от Чикагския университет. Понякога се явяваше в съда в качеството си на консултант, за да изкара някой допълнителен долар. Делото „Клопек“ щеше да й донесе петнайсет хиляди. Цифрите бяха доста ясни: 44000 долара за всяка от оставащите седемнайсет години плюс евентуални увеличения според досегашните тенденции, както и пенсия, базирана на очаквана продължителност на живота от петнайсет години след шейсет и пет. Пенсията възлизаше на 70 процента от размера на най-високата заплата. Накратко, доктор Мийд свидетелства, че смъртта на Пърси е струвала на него и семейството му 1.51 милиона долара.