Той бе починал спокойно в съня си и близките му нямаше да предявяват претенции за причинена болка и страдание.
По време на кръстосания разпит мисис Карос обори цифрите, свързани с очакваната продължителност на живота на Пърси. Тъй като бе умрял на четирийсет и осем, а ранната смърт бе често срещана сред кръвните му роднини от мъжки пол, беше нереалистично да се твърди, че той е щял да доживее до 80-годишна възраст. Надин обаче съзнателно не отдели много време на евентуалните щети. Ако го направеше, само щеше да се съгласи с изложената статистика. Семейство Клопек нямаше да получат и цент и тя не искаше да създаде грешното впечатление, че е загрижена за парите.
Когато доктор Мийд свърши в 17:20 ч., съдия Сийрайт закри заседанието и насрочи следващото за девет часа на другата сутрин.
42
След тежкия ден в съда Хелън не беше в настроение да готви. Взе Ема от сестра си в Еванстън, благодари сърдечно за помощта и обеща да се обади по-късно. После се отправи към най-близкия ресторант за бързо хранене. Ема, която спеше много по-добре в движещи се превозни средства, отколкото в собственото си креватче, се унесе мигновено. Хелън спря колата пред гишето за бързи поръчки и купи повече хамбургери и картофки от обичайното, тъй като двамата с Дейвид също бяха гладни. Навън валеше и късните октомврийски дни ставаха все по-кратки.
Хелън пое към апартамента на семейство Хаинг до Роджърс Парк. Когато пристигна, Дейвид вече беше там. Смятаха да вечерят набързо и да се приберат вкъщи, за да сложат малката да си легне по-рано — Ема, разбира се, имаше решаващия глас в това отношение. Дейвид не разполагаше с повече свидетели и не знаеше какво да очаква от Надин Карос. По време на подготовката за процеса защитата на ответника бе посочила двайсет и седем експерти, а Дейвид бе прочел всеки един от докладите им. Само Надин Карос беше наясно колко от тях ще призове на свидетелското място и в каква поредност. Дейвид нямаше друг избор, освен да седи отстрани и да слуша, да възразява от време на време и да подава бележки на красивата си асистентка, създавайки впечатлението, че контролира напълно нещата. Според един негов приятел от университета, който работеше във вашингтонска кантора, съществуваше огромен шанс защитата на ответника да поиска решение по реда на съкратената процедура. Те щяха да убедят съдия Сийрайт, че адвокатите на ищцата не са успели да представят красноречиви доказателства. Твърде вероятно беше да спечелят веднага, без да повикат нито един свидетел.
— Възможно е делото да приключи още утре — заяви той, докато седеше в задръстване във Вашингтон, а Дейвид правеше същото в Чикаго.
Откакто бяха изписали Туя от болницата преди пет месеца, Дейвид и Хелън пропуснаха само няколко от седмичните посещения. Появата на Ема бе довела до кратко прекъсване, но съвсем скоро Дейвид и Хелън започнаха да я вземат със себе си. Постепенно си създадоха ритуал. Майката и бабата на Туя хукваха през вратата, за да ги посрещнат. Лин и Ерин, двете по-големи сестри на Туя, седяха на канапето в апартамента и чакаха с нетърпение Ема. Хелън я слагаше нежно в скута на едно от момичетата, след което всички заедно започваха да гукат и да се радват така, сякаш за пръв път виждаха малко дете. Те си подаваха Ема, като внимаваха да не я наранят. Гушкането продължаваше дълго, а през това време мъжете умираха от глад.
Туя ги наблюдаваше от високия си стол и изглеждаше щастлив. Всяка седмица Дейвид и Хелън се надяваха да забележат някакъв признак на подобрение, но оставаха разочаровани. Както бяха прогнозирали лекарите, състоянието на Туя едва ли щеше да се промени. Уврежданията му бяха перманентни.
Сега Дейвид седеше до него, галеше го по главичката както обикновено и му подаваше пържени картофки. Говореше със Со и Лу, докато жените се суетяха около бебето. Накрая те се приближиха до масата, където с радост научиха, че Дейвид и Хелън ще вечерят с тях. Обикновено двамата се хранеха по-здравословно и избягваха хамбургерите. Но не и днес. Дейвид им обясни, че с Хелън трябва да побързат и няма да успеят да изведат Туя на разходка.