— Досега чувствали ли сте се толкова сигурна по отношение на даден процес или заседатели? — попита Рубън.
Надин отпи глътка вино и се замисли за миг, след което поклати глава.
— Не. Поне не си спомням.
— Ако решим да изберем по-дългия път, какви са шансовете ни да спечелим?
Всички я наблюдаваха.
— Адвокатите не бива да правят подобни прогнози, мистър Маси.
— Но вие не сте типична адвокатка, мисис Карос.
— Деветдесет и пет процента.
— Деветдесет и девет — заяви Ник Уокър и се засмя.
Рубън отпи голяма глътка от третото си уиски, примлясна и каза:
— Искам думата на заседателите. Искам да се оттеглят за кратко, да се върнат в залата и да се произнесат в полза на „Варик Лабораторис“. За мен подобно решение означава репутация, отмъщение, възмездие. Нещо много повече от победа. Ще разпространим новината из целия свят. Нашите пиар и рекламни специалисти вече чакат в готовност. Според Коун, човека ни във Вашингтон, решението ще умилостиви Агенцията по храните и лекарствата и тя ще оттегли забраната върху „Крейокс“. Адвокатите ни от цялата страна са убедени, че то ще изплаши още повече момчетата, които се занимават с колективни искове, и ще ги пропъди завинаги. Искам решение, Надин. Можеш ли да ми го осигуриш?
— Както вече споменах, Рубън, вероятността да спечелим е деветдесет и пет процента.
— Тогава се споразумяхме. Забравяме за съкратената процедура. Нека погребем тези копелета.
44
Точно в девет часа в четвъртък сутринта съдебният пристав въдвори ред в залата и всички се изправиха при влизането на съдията. Когато заседателите заеха местата си, той обяви лаконично:
— Продължете, мистър Зинк.
Дейвид стана от мястото си с думите:
— Господин съдия, адвокатите на ищцата нямат повече свидетели.
Хари Сийрайт изобщо не беше изненадан.
— Да не сте загубили още, някого, мистър Зинк?
— Не, сър. Просто не разполагаме с повече.
— Добре тогава. Някакви молби, мисис Карос?
— Не, ваша чест. Готови сме да продължим.
— Така и очаквах. Моля, повикайте първия си свидетел.
Дейвид също го бе очаквал. За кратко си беше позволил да повярва, че делото ще приключи тази сутрин, но Надин и нейният клиент очевидно искаха кръв. Отсега нататък не му оставаше друго, освен да седи безучастно и да наблюдава действията на един истинска съдебна лъвица.
— Защитата призовава доктор Джеси Киндорф.
Дейвид погледна към заседателите и забеляза няколко усмивки. Предстоеше им да се срещнат със знаменитост.
Джеси Киндорф беше бивш директор на Обществената здравна служба на САЩ. Беше заемал този пост шест години и се славеше с конфликтния си характер. Лекарят остро критикуваше тютюнопроизводителите. Свикваше шумни пресконференции, в които осъждаше недопустимото съдържание на мазнини и калории в най-разпространените храни. Често публикуваше унищожителни статии срещу някои от престижните имена в корпоративна Америка — компании, виновни за масовото производство и продажба на вредни според него храни. Няколко пъти в кариерата си бе повеждал безмилостна битка срещу маслото, сиренето, яйцата, червеното месо, захарта, газираните напитки и алкохола, но най-нашумелият скандал, предизвикан от него, бе свързан с предложението за пълна забрана на кафето. Киндорф обичаше да бъде в светлината на прожекторите. Благодарение на красивата си външност, атлетична фигура и остър ум се бе превърнал в най-известния ръководител на ОЗС в историята на Америка. А фактът, че сега минаваше от другата страна на барикадата и свидетелстваше в полза на огромна корпорация, беше ясен знак за заседателите, че той наистина вярва в „Крейокс“.
Освен това беше кардиолог от Чикаго. Лекарят седна на свидетелското място и се усмихна на заседателите, своите заседатели. Надин се зае с тежката задача да изброи компетенциите му, които го квалифицираха като съдебен експерт. Дейвид бързо скочи на крака и заяви:
— Ваша чест, ние не оспорваме факта, че доктор Киндорф е специалист в областта на кардиологията.
Надин се обърна, усмихна се и отговори:
— Благодаря ви.
— Благодаря, мистър Зинк — изръмжа съдията.
Показанията на доктор Киндорф се свеждаха до извода, че той е предписвал „Крейокс“ на хиляди свои пациенти през последните години, без да установи каквито и да било странични ефекти. Медикаментът се отразяваше добре на 90 процента от пациентите му и драматично намаляваше нивото на холестерол в организма. Деветдесет и една годишната му майка също вземаше „Крейокс“ или поне го бе правила, преди Агенцията по храните и лекарствата да изтегли продукта от търговската мрежа.