Дейвид успешно отхвърли иска на Бардал срещу Оскар и фирмата.
Както се очакваше, новата фирма не оцеля дълго. След сърдечната операция и развода Оскар загуби желанието си за работа и прекарваше все по-малко часове в кантората. Разчиташе на спестяванията си в банката и помощите за инвалидност, а новата му партньорка изкарваше прилична заплата като масажистка. (Всъщност двамата се бяха запознали в квартала.) Шест месеца след подписване на договора Оскар започна да говори за пенсиониране. Уоли още не се бе съвзел от приключението си с „Крейокс“. Той също си имаше приятелка — малко по-възрастна от него жена с „приятни доходи“. Беше повече от ясно, поне за Дейвид, че никой от двамата съдружници не притежава желанието или таланта да се занимава с големи случаи. Той не можеше да си представи как отново ще влезе с тях в съдебната зала. И тъй като бе забелязал предупредителните знаци, вече обмисляше варианти как да се измъкне.
Единайсет месеца след появата на Ема Хелън роди близнаци. Важното събитие ускори плановете на Дейвид за ново бъдеще. Той нае офис недалеч от дома им в Линкълн Парк, като нарочно избра четиристаен апартамент с южно изложение. От там се виждаха величествените небостъргачи в центъра. Тръст Тауър се открояваше точно в средата. Гледката винаги го мотивираше.
Когато подготовката приключи, той информира Оскар и Уоли, че смята да напусне фирмата след изтичане на едногодишния договор. Раздялата беше мъчителна и тъжна, но не и неочаквана. Оскар веднага обяви, че се пенсионира. Уоли също беше облекчен. Те решиха да продадат сградата и да затворят кантората. Когато дойде време да се сбогуват и да си пожелаят късмет, Уоли вече бе подготвил заминаването си в Аляска.
Дейвид взе кучето и Рошел. Двамата бяха водили тайни преговори цял месец. Той никога не би посмял да я открадне от фирмата, но Рошел изведнъж бе останала без работа. Тя получи титлата „офис мениджър“ и по-голяма заплата и радостно се нанесе в офиса на Дейвид Е. Зинк, адвокат.
Новата фирма се специализира в делата срещу вредни продукти. След като Дейвид постигна още две споразумения по случаи с оловно отравяне, за него, Рошел и нарастващия персонал стана ясно, че бизнесът ще бъде доста печеливш.
Голяма част от работата му беше във федералния съд и с увеличаване на клиентелата все по-често му се налагаше да ходи в центъра. Когато имаше време, Дейвид се отбиваше в „Абнър“ за приятен разговор и бърз обяд. Два пъти си позволи да изпие по един „Пърл Харбър“ с мис Спенс, която, макар че наближаваше деветдесет и седем, все още поглъщаше по три коктейла всеки ден. Дейвид не можеше да се справи с повече от един. После вземаше метрото до кантората, където се отдаваше на кратка дрямка на новото си канапе.