— Снощи се запознах с жената на Дейвид — оповести Уоли от другия край на стаята. — Много мила и симпатична. Каза, че не пиел много, само от време на време се случвало да се понатряска. Сигурно е от напрежението. Знам, с мен е точно така. Напрежението, винаги напрежението.
Когато пиеше, Уоли не се нуждаеше от претекст. Наливаше се след натоварен ден, а в спокойните дни си поръчваше вино на обяд. Пиеше от напрежение, пиеше и на игрището за голф. Рошел неведнъж бе виждала и чувала всичко това. Тя водеше сметката заедно с него — шейсет и един дни без алкохол. Такъв беше животът на Уоли — вечно чакане и броене на нещо. Еди-колко си дни без пиене. Еди-колко си дни, докато му върнат книжката. Еди-колко си дни до приключването на текущия му развод. И най-тъжното — еди-колко си дни, докато го освободят от задължителната антиалкохолна терапия.
— По кое време дойде да го прибере? — попита Рошел, без да откъсва очи от вестника.
— След осем. Той си излезе сам, дори поиска да кара. Тя не му разреши.
— Беше ли разстроена?
— Държеше се. Изглеждаше по-скоро облекчена. Големият въпрос е дали той ще си спомни нещо. И ако си спомни, дали пак ще дойде при нас? Наистина ли ще зареже голямата фирма и големите пари? Съмнявам се.
Рошел също имаше съмнения, но се опитваше да сведе разговора до минимум. „Финли и Фиг“ не беше място за човек от голяма фирма с диплома от Харвард, а и, честно казано, не искаше още един адвокат да й усложнява живота. Стигаха й тия двамата.
— Може обаче да ми бъде полезен — продължи Уоли и Рошел разбра, че се заформя поредният гениален план. — Чували ли сте за лекарство за понижаване на холестерола, наречено „Крейокс“?
— Вече ме питахте за това.
— Предизвиква инфаркти и истината тъкмо излиза наяве. Надига се първата вълна от съдебни дела. Исковете могат да достигнат десетки хиляди, преди всичко да свърши. Адвокатите точат нокти. Вчера разговарях с една голяма фирма от Форт Лодърдейл. Вече са започнали дело и търсят още жертви.
Рошел прелисти вестника, сякаш не бе чула нищо.
— Както и да е, в близките няколко дни ще търся жертви на „Крейокс“ и малко помощ ще ми дойде добре. Слушате ли ме, мис Гибсън?
— Разбира се.
— Колко имена на клиенти имаме в базата данни, независимо дали са активни или не.
Тя хапна лъжичка кисело мляко и направи гримаса.
— Имаме около двеста активни досиета.
Във „Финли и Фиг“ обаче „активно“ не означаваше, че по въпросното досие се работи. Най-често се оказваше, че е просто занемарен случай, който никой не си е направил труда да закрие. Обикновено Уоли движеше около трийсет случая седмично — разводи, завещания, злополуки, пияни шофьори, дребни търговски спорове — и още петдесетина, които усърдно избягваше. Оскар, който по-охотно приемаше нови клиенти, а и бе малко по-организиран от своя младши съдружник, имаше стотина открити досиета. Като се добавеха изгубените, скритите и безследно изчезналите, бройката винаги се въртеше около двеста.
— А закрити? — попита Уоли.
Глътка кафе и нова гримаса.
— Когато проверих за последен път, в компютъра имаше три хиляди закрити досиета от 1991 година насам. Не знам какво има горе.
Горният етаж представляваше гробница за всичко ненужно — стари юридически томове и компютри, неизползвани канцеларски материали и десетки кашони с досиета, трупани от Оскар, преди да приеме Уоли за свой съдружник.
— Три хиляди — повтори Уоли с доволна усмивка, сякаш бройката бе явно доказателство за дълга и успешна кариера. — Ето какъв е планът, мис Гибсън. Съставих писмо, което искам да разпечатате на наша бланка. Ще го изпратим до всички клиенти — настоящи и бивши, активни или архивирани. До всички имена в нашата база данни.
Рошел си помисли за всички недоволни клиенти, които бяха напускали „Финли и Фиг“. За неплатените хонорари, злобните писма, заплахите да ги съдят за некомпетентност. Тя дори поддържаше файл, озаглавен „Заплахи“. През годините около половин дузина разярени бивши клиенти бяха стигали дотам, че да излеят чувствата си върху хартия. Двама обещаваха засада и бой. Един споменаваше за снайперска пушка.
Защо да не оставят клетите хора на мира? Малко ли бяха изстрадали при първото си минаване през кантората?
Уоли скочи на крака и се приближи с писмото. Рошел нямаше друг избор, освен да го вземе и прочете.
Драги мистър/мисис…,
Пазете се от „Крейокс“! Доказано бе, че това лекарство за понижаване на холестерола, произвеждана от „Варик Лабс“, предизвиква сърдечни удари. Макар да е на пазара от шест години, едва сега научни изследвания разкриват смъртоносните му странични ефекти. Ако използвате „Крейокс“, спрете незабавно.