Очите на Трип бяха изцъклени и святкаха.
— Ще ти строша врата, Фиг. Чу ли ме?
— Удари го, Трип! — насърчи го Диана.
Дейвид се озърна към канапето и видя чантата на Уоли. Незабелязано пристъпи натам.
— Утре ще сме в съда, Фиг. Ти ще бъдеш ли там? — Трип направи още една крачка напред. Уоли се стегна в очакване на удара. Рошел мръдна към бюрото си и това раздразни Трип. — Не мърдай! Никакви ченгета няма да викаш!
— Извикай полицията — кресна отново Оскар, но не прояви намерение да го направи сам. Дейвид пристъпваше все по-близо до чантата.
— Недей да ми мълчиш, Фиг — повиши глас Трип.
— Той ужасно ме изложи в съда — изхленчи Диана. Очевидно жадуваше за кръвопролитие.
— Ти си гаден плужек, Фиг, знаеш ли го?
Уоли тъкмо се канеше да каже нещо, когато Трип най-сетне пристъпи към действие. Блъсна адвоката в гърдите — тласъкът беше сравнително лек за мощното му телосложение, но все пак си оставаше физическо насилие.
— Хей, внимавай! — викна Уоли и го плесна през ръката.
Дейвид бързо отвори чантата и измъкна дългия черен колт магнум четирийсет и четвърти калибър. Не помнеше някога да е докосвал оръжие и нямаше представа дали може да го направи сега, без да си простреля ръката, но все пак знаеше как да избягва спусъка.
— Дръж, Уоли — каза той и сложи револвера на масата. Уоли го грабна, скочи от стола и условията на схватката се промениха драстично.
— Мамка му! — изтърси Трип с изтънял глас и направи голяма крачка назад.
Диана се разхленчи и изтича зад гърба му. Рошел и Оскар бяха също толкова стреснати от вида на оръжието. Уоли не се целеше в никого, но държеше револвера така, че да няма съмнение в способността му да изстреля няколко куршума за броени секунди.
— Най-напред искам извинение — заяви той и направи крачка към Трип, който бе загубил цялата си агресивност. — Ама че си нагъл — да идваш тук и да поставяш условия, когато момичето ти не си плаща сметките.
Трип, който несъмнено имаше опит с огнестрелните оръжия, се втренчи в колта и смирено изблея:
— Да бе, мой човек, прав си.
— Обадете се в полицията, мис Гибсън — каза Уоли и тя набра 911.
Прели подаде глава и изръмжа срещу Трип.
— Искам триста долара за развода и двеста за прозореца — отсече Уоли.
Трип продължаваше да отстъпва, а Диана се криеше зад него.
— Не се впрягай, мой човек — каза Трип и вдигна длани пред себе си.
— О, изобщо не се впрягам.
— Направи нещо, скъпи — обади се Диана.
— Какво? Видя ли го колко голям пищов има?
— Не може ли просто да си излезем? — попита тя.
— Не — отговори Уоли. — Не и преди да дойдат ченгетата.
Той леко повдигна револвера, като внимаваше да не го насочва право срещу Трип.
Рошел се отдръпна от бюрото си и мина в кухнята.
— Не се впрягай, мой човек — повтори умолително Трип. — Тръгваме си.
— Не, не си тръгвате.
Полицията пристигна след няколко минути. Сложиха белезници на Трип и го вкараха отзад в патрулката. Диана се разплака, без да впечатли никого, после се опита да флиртува с ченгетата и това даде малко по-добър резултат. В крайна сметка обаче Трип бе откаран да отговаря по обвинения за нападение и вандализъм.
Когато вълнението отмина, Рошел и Оскар си тръгнаха и оставиха Уоли и Дейвид да метат счупените стъкла и да продължат с подписите. Двамата работиха около час — подписваха писмата както им падне и обсъждаха какво да правят със счупения прозорец. Нямаше начин да го поправят до утре, а кантората нямаше да оцелее дотогава без стъкло. „Престън“ не беше опасен квартал, но никой не си оставяше къщата или колата отключена. Уоли тъкмо бе взел решение да пренощува на канапето до масата, с револвера и Прели наблизо, когато външната врата се отвори и Диана цъфна за втори път.
— Какво търсиш тук? — попита Уоли.
— Трябва да поговорим, Уоли — каза тя с леко неясен и много по-мек глас.
Седна на стола до бюрото на Рошел и преметна крак върху крак така, че да разкрие максимално количество плът. Имаше много хубави крака и носеше същите предизвикателни обувки, както в съда тази сутрин.
— О-ла-ла — въздъхна тихичко Уоли. После попита: — И за какво искаш да си поговорим?
— Мисля, че е пила — прошепна Дейвид, продължавайки да подписва.