— Не знам дали да се омъжа за Трип — заяви тя.
— Той е грубиян и неудачник, Диана. Можеш да намериш по-добър.
— Но наистина искам да се разведа, Уоли. Не можеш ли да ми помогнеш?
— Ами плати ми тогава.
— Не мога да намеря пари до утре. Кълна се, истина е.
Дейвид реши, че ако случаят беше негов, щеше да направи всичко необходимо за развода и да се отърве от Диана и Трип. Просто не си струваше да търпи всичките неприятности само заради триста долара.
Тя отново преметна крак върху крак и полата й се вдигна още по-високо.
— Мислех си, Уоли, че може да се споразумеем по друг начин. Нали разбираш, само ние двамата.
Уоли въздъхна, погледна краката, позамисли се и отговори:
— Няма начин. Тая нощ се налага да стоя тук, защото някакъв досадник ни счупи прозореца.
— Тогава оставам и аз — изгука тя и облиза яркочервените си устни.
Уоли никога не бе имал толкова силна воля, че да обърне гръб на подобни ситуации — не че му се случваха често. Рядко срещаше толкова откровени и праволинейни клиентки. Всъщност в този ужасен, но и вълнуващ момент не си спомняше нито една, която да е била толкова достъпна.
— Може и да измислим нещо — каза той, гледайки Диана с блеснали очи.
Дейвид скочи на крака и грабна куфарчето си.
— Аз си тръгвам.
— Може да поостанеш — каза Диана.
Пред очите му мигновено изникна грозна картина — щастливият съпруг Дейвид изневерява с една красива уличница, имаща толкова разводи, колкото и нейният шишкав и гол адвокат. Дейвид хукна навън и затръшва вратата зад гърба си.
Любимото им бистро за вечеря беше в Линкълн Парк, само на няколко минути пеша от дома им. Когато Дейвид се прибираше смазан след поредния изтощителен ден във фирмата, често се срещаха там да хапнат набързо, преди кухнята да затвори в единайсет. Тази вечер обаче дойдоха преди девет и завариха заведението претъпкано. Едва успяха да си намерят масичка в ъгъла.
По някое време към средата на петгодишната си кариера при „Роган Ротбърг“ Дейвид бе възприел правилото никога да не обсъжда работата си у дома и да оставя проблемите в службата. Всичко бе толкова неприятно, противно и скучно, че просто не искаше да натоварва и Хелън. Тя охотно бе приела и затова обикновено си говореха за приятели или за нейното обучение. Но изведнъж нещата се промениха. Голямата фирма вече я нямаше заедно с безличните клиенти и досадните папки. Сега Дейвид работеше с истински хора, вършещи невероятни неща, които трябваше да се разкажат най-подробно. Ето например двете въоръжени схватки, които бе преживял заедно с верния си оръженосец Уоли. Отначало Хелън категорично отказа да повярва, че Уоли наистина е стрелял във въздуха, за да прогони шайката хулигани, но накрая отстъпи пред разказваческото умение на Дейвид. Не повярва и на историята за Трип. Прие също толкова скептично изнудването на Диана Нъксхол от Уоли и съдия Бредбъри. Смая се, че съпругът й е дал всичките си джобни пари на Айрис Клопек и дори е подписал разписка. Малко по-правдоподобна й се стори историята как разгневена клиентка е пребила Оскар.
Запазвайки най-хубавото за края, Дейвид приключи разказа за незабравимия си първи ден във „Финли и Фиг“ с думите:
— И докато ние си приказваме тук, скъпа, Уоли и Диана се въргалят голи на канапето до счупения прозорец и уреждат нейния хонорар по най-зрелищен начин пред погледа на фирменото куче.
— Лъжеш.
— Ни най-малко. Хонорарът ще бъде опростен и утре по пладне Диана ще бъде разведена.
— Ама че гнусна твар.
— Кого точно имаш предвид?
— И двамата. Много клиенти ли плащат по този начин?
— Съмнявам се. Нали ти споменах Айрис Клопек. Подозирам, че тя е по-близо до типичния им клиент. Канапето не би издържало, ако имаше много хонорари от сорта.
— Не можеш да работиш с такива хора, Дейвид. Напусни „Роган“, ако искаш, но дай да ти намерим някоя друга фирма. Тия двама клоуни са най-обикновени измамници. Какво става с адвокатската етика?
— Едва ли разговарят често за етика.
— Защо не потърсиш някъде прилична, средно голяма фирма с приятни хора, които не носят оръжие, не гонят линейки и не предлагат услуги срещу секс?
— Каква ми е специалността, Хелън?
— Нещо, свързано с облигациите.
— Точно така. Знам много за високодоходните дългосрочни облигации, емитирани от чуждестранни правителства и корпорации. Това е всичко, което знам за правото, това правих през последните пет години. Като го напиша в молбата за работа, ще се заинтересуват само шепа умници от други големи фирми като „Роган“, на които може и да потрябвам.