Уоли всъщност не даваше пет пари нито за бейзболните картички, нито за завещанието. Хонорарът от пет хиляди долара, който бе очаквал някога, сега му се струваше мизерен. Разполагаше с иск срещу „Крейокс“ и беше готов на всичко, за да продължи борбата.
— Между нас казано — изрече сериозно той, като се озърна към вратата, — ако трябва да си говорим откровено, аз бих постъпил другояче, но мистър Финли е от старата школа.
— В какъв смисъл? — попита Мили.
— Е, сигурно познавате този тип мъже: съпругът е глава на семейството, той отговаря за семейното имущество и взема решенията. Няма лошо, ако реши да укрие разни неща от жена си. Аз обаче съм много по-широко скроен.
И той придружи тия думи с нервен смях, който съвсем обърка Мили.
— Вече е късно — каза тя. — Завещанието е написано. Сега трябва да се изпълни.
— Вярно, Мили, но всичко ще се уреди. Твоят съпруг е оставил бейзболните картички на доведения ти син, но пък на теб е оставил възможност за един прекрасен съдебен процес.
— Какво?
— Става дума за „Крейокс“.
— О, това ли? Да, и то не ме радва особено. Разговарях с друг адвокат и той каза, че сте гола вода и никога не сте работили по подобен случай.
Уоли едва успя да си поеме дъх и да попита пискливо:
— Защо разговаряш с други адвокати?
— Защото той ми се обади снощи. Проверих го в интернет. Работи в голяма кантора, която има клонове в цялата страна и само с това се занимава — да съди фармацевтични компании. Мисля да го наема.
— Недей, Мили. Тия типове са прочути с това, че привличат хиляди клиенти, а след това ги прецакват. Вече никога няма да разговаряш с него, ще те препратят към някой начинаещ некадърник. Това е измама, кълна се. С мен винаги можеш да поговориш по телефона.
— Не желая да разговарям с теб нито по телефона, нито лично.
Тя стана и взе чантата си.
— Мили, моля те.
— Ще си помисля, Фиг, но не съм доволна.
Десет минути след като тя си тръгна, Айрис Клопек позвъни да поиска пет хиляди долара аванс от своя дял в обезщетението от „Крейокс“. Уоли седна зад бюрото, хвана се за главата и се зачуди какво ли още го чака.
Искът на Уоли попадна при почитаемия Хари Сийрайт — съдия, назначен от Рейгън, който търкаше столовете на федералния съд от почти трийсет години. Той беше на осемдесет и една, чакаше да се пенсионира и никак не се зарадва на това дело, което можеше да се влачи с години и да му задръсти работния график. Но се заинтригува. От няколко години любимият му племенник вземаше „Крейокс“, който му действаше добре, без никакви странични ефекти. Нищо чудно, че съдия Сийрайт не бе чувал за адвокатската фирма „Финли и Фиг“. Той поръча на един от сътрудниците си да я провери и получи по електронната поща следното сведение: „Малка фирма, двама съдружници, на Престън Авеню в югозападните квартали; рекламират се като експерти по бързите разводи, дела за шофиране в нетрезво състояние, дребни престъпления, домашно насилие, телесни повреди; няма данни да са водили дело във федерален съд през последните 10 години; няма данни да са застанали пред съдебни заседатели през последните 20 години; никаква дейност в адвокатската асоциация; понякога се явяват в съда — Фиг има няколко акта за шофиране в нетрезво състояние през последните 12 години; фирмата е съдена за сексуален тормоз, постигнато е извънсъдебно споразумение.“
Сийрайт се смая и отговори по мейла: „Тия момчета нямат съдебен опит, но подават иск за 100 милиона срещу третата най-голяма фармацевтична фирма в света?“
Сътрудникът отговори: „Именно.“
Съдия Сийрайт: „Безумие! Какво се крие зад това?“
Сътрудникът: „Златна треска. «Крейокс» е най-новото и най-нашумяло вредно лекарство в страната; адвокатите по колективни искове са във вихъра си. «Финли и Фиг» вероятно се надяват да яхнат гребена на вълната и да постигнат споразумение.“
Съдия Сийрайт: „Продължавай да ровиш.“
Малко по-късно сътрудникът отговори: „Искът е подаден от «Финли и Фиг», но има и трети адвокат — Дейвид Е. Зинк, бивш служител на «Роган Ротбърг»; обадих се на един приятел там — казва, че преди десетина дни Зинк превъртял, избягал и кой знае как попаднал при тях; няма съдебен опит; вероятно си е намерил подходящото място.“