Съдия Сийрайт: „Да наблюдаваме случая много внимателно.“
Сътрудникът: „Както винаги.“
Управлението на „Варик Лабс“ представляваше удивителна група сгради от стъкло и метал в една гора близо до Монтвил, Ню Джърси. Комплексът бе дело на знаменит архитект, който по-късно се бе отрекъл от собствения си проект. Понякога го възхваляваха като дързък и футуристичен, но много по-често го обявяваха за мрачен и грозен бункер в съветски стил. В някои отношения напомняше крепост, обкръжена с дървета, далече от движението и тълпите. Тъй като срещу „Варик“ често се водеха съдебни дела, подобна централа изглеждаше напълно уместна. Компанията се спотайваше сред горите, очаквайки поредния удар.
Генералният директор Рубън Маси дълги години бе водил „Варик“ през бурни води към завидни печалби. „Варик“ се намираше в постоянно състояние на война срещу специалистите по колективни искове и докато други фармацевтични компании се прекършваха и загинаха под съдебните удари, Маси продължаваше да носи щастие на акционерите. Той знаеше кога да се бие и кога да предложи споразумение, как да мине по-тънко и как да използва адвокатската алчност, за да спести на компанията огромни пари. По време на неговото управление „Варик“ оцеля след: 1) обезщетение от 400 милиона заради крем за зъбни протези, предизвикващ отравяне с цинк; 2) обезщетение от 450 милиона заради слабително лекарство, което не даде ефект и работата се запече; 3) обезщетение от 700 милиона заради антикоагулант, който съсипа черния дроб на доста наред; 4) обезщетение от 1.2 милиарда заради лекарство против мигрена, за което се твърдеше, че предизвиква високо кръвно налягане; 5) обезщетение от 2.2 милиарда заради лекарство против високо кръвно налягане, за което се твърдеше, че предизвиква мигрена; 6) обезщетение от 2.3 милиарда заради обезболяващо средство, водещо до мигновено пристрастяване; и най-лошото — 7) обезщетение от 3 милиарда заради диетично хапче, което предизвикваше слепота.
Печалният списък бе дълъг и „Варик Лабс“ плати скъпо пред съда и общественото мнение. Рубън Маси обаче непрестанно напомняше на своята армия за стотиците модерни и ефективни лекарства, които създават и продават на света. Но никъде освен пред управителния съвет не споменаваше факта, че „Варик“ излиза на печалба от всички лекарства, атакувани от адвокатите на жертвите. Дотук компанията печелеше битката, дори и след платените баснословни обезщетения.
С „Крейокс“ обаче положението можеше да се промени. Сега имаше четири съдебни дела: първото във Форт Лодърдейл, второто в Чикаго и още две в Тексас и Бруклин. Маси следеше много внимателно действията на специалистите по колективни искове. Всеки ден заседаваше с юрисконсултите на фирмата, проучваше искове, четеше правни списания, бюлетини и блогове и разговаряше с юристи на големи компании из цялата страна. Един от най-показателните сигнали за предстояща война бе телевизионната реклама. Когато адвокатите започваха да бомбардират ефира с лукавите си призиви за бързо забогатяване, Маси знаеше, че „Варик“ върви към нова скъпоструваща схватка.
Рекламите за искове против „Крейокс“ никнеха като гъби. Златната треска започваше.
Маси и друг път се бе тревожил за някои продукти на „Варик“. Хапчето против мигрена беше огромен гаф и той все още се ругаеше, задето претупа изпитанията. Заради антикоагуланта едва не го уволниха. Но той никога не се бе съмнявал и нямаше да се усъмни в „Крейокс“. Фирмата бе хвърлила четири милиарда за разработката на лекарството. Изпитваха го най-задълбочено в клиники на страни от Третия свят; резултатите бяха категорични. Проучването беше старателно и безупречно. „Крейокс“ предизвикваше не повече сърдечни удари, отколкото всекидневното хапче витамини, и „Варик“ разполагаше е цяла планина от изследвания, за да докаже това.
Всекидневното съвещание по правни въпроси се провеждаше точно в девет и половина в заседателната зала на петия етаж на една сграда, напомняща канзаски зърнен силоз. Рубън Маси държеше на точността и осемте юристи на фирмата заеха местата си в девет и петнайсет. Водеше ги Никълъс Уокър, бивш министър на правосъдието, бивш виден адвокат от Уолстрийт и настоящ организатор на всички отбранителни ходове на „Варик“. Когато исковете почнеха да се сипят като касетъчни бомби, Уокър и Рубън Маси се събираха за дълги часове да обсъждат, анализират, планират и да насочват контраатаки при необходимост.
В девет и двайсет и пет Маси влезе в залата, взе листа с дневния ред и попита: