— Какви са последните новини?
— За „Крейокс“ или за „Фаладин“? — отвърна Уокър.
— Виж ти, без малко да забравя за „Фаладин“. Засега нека да се съсредоточим върху „Крейокс“.
„Фаладин“ бе крем против бръчки, за който някакви гръмогласни адвокати от Западното крайбрежие твърдяха, че задълбочавал бръчките. Съдебният спор тепърва щеше да набира инерция, защото адвокатите имаха затруднения с измерването на сбръчкаността „преди“ и „след“.
— Е, портите са отворени — информира го Никълъс Уокър. — Лавината тръгна. Наречете го както искате. Предстои истински ад. Вчера разговарях с Алисандрос от „Зел и Потър“ — засипват ги с нови случаи. Той възнамерява да положи всички усилия, за да обедини исковете от различни окръзи и да ги държи под контрол.
— Алисандрос. Защо всеки път се сблъскваме с едни и същи мошеници? — попита Маси. — Не им ли платихме достатъчно през последните двайсет години?
— Очевидно не. Наскоро е построил собствено голф игрище — само за адвокатите на „Зел и Потър“ и няколко щастливи приятели. С осемнайсет дупки. Покани ме да поиграя.
— Моля те, иди, Ник. Трябва да видим доколко благоразумно инвестират парите ни тия разбойници.
— Ще отида. Вчера късно следобед ми позвъни Аманда Петрочели от Рино. Казва, че намерила няколко смъртни случая, подготвя иск и ще го подаде днес или утре. Казах й, че всъщност за нас няма значение кога го е подала. Очакваме още искове тази и следващата седмица.
— „Крейокс“ не предизвиква сърдечни удари — заяви Маси. — Вярвам в това лекарство.
Осемте юристи единодушно кимнаха. Рубън Маси нямаше навика да говори необмислено. Той например се съмняваше във „Фаладин“ и „Варик“ щеше да сключи споразумение за няколко милиона много преди да се стигне до съд.
Второто място в правния екип заемаше Джуди Бек, също ветеран от битките с колективните искове.
— Всички сме на същото мнение, Рубън — каза тя. — Нашите проучвания са по-добри от техните, ако изобщо са проучили нещо. Нашите експерти са по-добри. Доказателствата ни също. И адвокатите ни ще бъдат по-добри. Може би е време да контраатакуваме и да притиснем врага с всички средства.
— Точно същото мисля и аз, Джуди — каза Маси. — Имате ли стратегия, колеги?
Никълъс Уокър отговори:
— Разработваме я, но засега трябва да минем през същите ходове, същите публични изявления, да изчакаме и да видим кой какво и къде подава. Преглеждаме исковете, проучваме съдиите и тяхната юрисдикция и избираме мястото за бой. Когато звездите са в наша полза — подходящ ищец, подходящ град, подходящ съдия, тогава наемаме най-свирепия адвокат и настояваме за процес.
— Нали знаеш, тази стратегия понякога се проваля — напомни Маси. — Не забравяй „Клайвейл“. Струваше ни два милиарда.
Вълшебното хапче против кръвно налягане беше обречено на величие, докато хиляди негови потребители не взеха да страдат от ужасни мигрени. Те — Маси и адвокатите — вярваха в лекарството и рискуваха с първия процес пред съдебни заседатели, като се надяваха да постигнат категорична победа. Това щеше да попари ентусиазма на останалите ищци и така „Варик“ можеше да спести куп пари. Заседателите обаче се оказаха на друго мнение и присъдиха на ищеца двайсет милиона.
— Това не е „Клайвейл“ — възрази Уокър. — „Крейокс“ е много по-добро лекарство и обвиненията са много по-несъстоятелни.
— Съгласен съм — каза Маси. — Харесвам плана ти.
15
Поне два пъти годишно, а по възможност и по-често почитаемият Андерсън Зинк и красивата му съпруга Каролайн потегляха от дома си в Сейнт Пол към Чикаго, за да се срещнат със сина си и красивата му съпруга Хелън. Андерсън Зинк беше главен съдия във Върховния съд на Минесота — длъжност, с която бе удостоен вече четиринайсет години. Каролайн Зинк преподаваше рисуване и фотография в едно частно училище в Сейнт Пол. Двете им по-малки дъщери все още не бяха завършили колеж.
Бащата на съдия Зинк и дядото на Дейвид бе легендарен боец в юридическите среди. На осемдесет и две годишна възраст Удроу Зинк все още работеше упорито, ръководейки фирма с двеста адвокати, която бе основал преди петдесет години в Канзас Сити. Родът Зинк имаше дълбоки корени в този град, но не чак толкова дълбоки, че да попречат на Андерсън Зинк и сина му да избягат от тежката участ да работят със стария Удроу. Те не искаха да имат нищо общо с неговата фирма и избягаха от Канзас Сити, а това предизвика болезнен семеен разрив, който едва напоследък започваше да се изглажда.