В момента назряваше нов семеен разрив. Съдия Зинк не разбираше внезапната промяна в кариерата на сина си и искаше да разчепка загадката. В събота следобед двамата с Каролайн пристигнаха навреме за късен обяд и бяха приятно изненадани да заварят сина си у дома. Обикновено по това време той беше на работа. При миналогодишното посещение така и не успяха да го видят. Макар че беше събота, той се бе прибрал след полунощ и пет часа по-късно отново бе потеглил към центъра.
Днес обаче той се бе покатерил на стълба и чистеше водосточните тръби. Като ги видя, скочи долу и изтича да ги посрещне. Повдигна майка си и я завъртя.
— Страхотно изглеждаш, мамо.
— Пусни ме — каза тя.
Дейвид се ръкува с баща си, но не го прегърна. Мъжете в рода Зинк не се прегръщаха. Хелън изникна от гаража и поздрави гостите. Незнайно защо, и двамата с Дейвид се усмихваха глуповато. Накрая той каза:
— Имаме голяма новина.
— Бременна съм — изтърси Хелън.
— Ще ставате дядо и баба — добави Дейвид.
Съдията и мисис Зинк приеха новината добре. В края на краищата наближаваха шейсет и мнозина от техните приятели вече имаха внуци. Хелън беше на трийсет и три, с две години по-възрастна от Дейвид и… определено й беше време, нали? След като осмислиха новината, гостите реагираха подобаващо, после поздравиха бъдещите родители и разпитаха за подробности. Хелън ги осведоми най-детайлно, докато Дейвид пренасяше багажа, после всички влязоха вътре.
На масата темата за бебето постепенно загуби скорост и съдия Зинк най-сетне премина към съществения въпрос.
— Разкажи ми за новата си фирма, Дейвид — каза той.
Дейвид знаеше много добре, че баща му се е разровил здравата и е открил малкото, което си струваше да се знае за „Финли и Фиг“.
— О, Анди, недей да подхващаш това — каза Каролайн, сякаш „това“ трябваше да се избягва на всяка цена.
Всъщност Каролайн беше на едно мнение със съпруга си и вярваше, че Дейвид е допуснал сериозна грешка, но новината за бременността на Хелън променяше всичко — поне за бъдещата баба.
— Обясних ви по телефона — изрече бързо Дейвид.
Искаше да приключи веднъж завинаги с този разговор. Освен това беше готов за отбрана, дори за сражение, ако се наложеше. Баща му бе избрал кариерата си против волята на стария Удроу. Сега и Дейвид бе направил същото.
— Малка кантора за обща адвокатска практика с двама съдружници. Работя петдесет часа седмично, което ми оставя време да обръщам внимание на съпругата си и да се грижа за продължаване на рода. Би трябвало да се гордеете.
— Много се радвам за Хелън, но не разбирам решението ти. „Роган Ротбърг“ е една от най-престижните адвокатски фирми в света. Обучавали са съдии, професори по право, дипломати и висши мениджъри. Как можеш просто така да им обърнеш гръб?
— Не само им обърнах гръб, татко, ами побягнах. И няма да се върна. Мразя спомена за „Роган Ротбърг“, а за хората там изобщо да не говорим.
Хранеха се и разговаряха. Настроението беше сърдечно. Анди бе обещал на Каролайн да не прави скандали. Дейвид бе обещал същото на Хелън.
— Значи тази нова фирма има двама съдружници? — попита съдията.
— Двама съдружници, а сега ставаме общо трима адвокати. Плюс Рошел — секретарка, рецепционистка, офис мениджър и куп други неща.
— А помощен персонал? Юридически сътрудници, деловодители, стажанти?
— Рошел движи всичко това. Фирмата е малка и най-често се справяме сами с проучването и съставянето на документите.
— И дори се прибира у дома за вечеря — добави Хелън. — Никога не съм го виждала толкова щастлив.
— Изглеждате великолепно — каза Каролайн. — И двамата.
Въпреки численото им превъзходство съдията не прекрати спора.
— Тия двама адвокати водят ли истински съдебни дела?
— Така разправят, но се съмнявам. Всъщност са типични преследвачи на линейки и се издържат главно от автомобилни злополуки.
— Какво те накара да избереш точно тях?
Дейвид погледна Хелън, която се усмихна и извърна глава.
— Това, тате, е дълга история и не искам да те отегчавам.
— О, не е чак толкова отегчително — каза Хелън и едва не се разсмя.
— Какви пари изкарват? — попита съдията.
— Там съм от три седмици. Не са ми показвали счетоводните книги, но определено няма изгледи да забогатеят. Сигурно искаш да знаеш колко изкарвам аз. Отговорът е същият. Не знам. Получавам дял от онова, което осигуря, а нямам представа какво ще стане днес или утре.