Выбрать главу

Дейвид се усмихна при мисълта как би реагирал баща му, ако чуеше истината за търсенето на клиенти. Уоли и неговият револвер 44-ти калибър. Уоли и неговите подкупи за намиране на нови клиенти. Уоли и обиколките из погребалните бюра. Не, някои неща не бяха за пред съдията.

— Проучи ли „Крейокс“? — попита баща му.

— В момента се занимавам с това. А ти?

— Всъщност да. В Минесота вървят реклами по телевизията. Около лекарството се вдигна голям шум. Прилича ми на поредната машинация с колективни искове. Знаеш как става: трупат иск след иск, докато производителят стигне до ръба на фалита, после се спазаряват за огромно обезщетение, което обогатява адвокатите и позволява на производителя да остане в бизнеса. В суматохата всички напълно забравят истинската цел на процеса, както и интересите на клиентите.

— Добре го описа — съгласи се Дейвид.

— Значи още не си се ангажирал?

— Засега не. Прерових хиляди страници и все още търся безспорната улика, изследването, което доказва, че лекарството вреди на хората. Не съм сигурен, че е така.

— Тогава защо свързваш името си с процеса?

Дейвид въздъхна дълбоко и се замисли.

— Уоли ме помоли, а тъй като съм новак във фирмата, се почувствах задължен да взема участие. Виж, тате, някои много влиятелни адвокати са подали същите искове и вярват, че лекарството е вредно. Уоли не вдъхва особено доверие, но другите адвокати са почтени.

— Значи просто ще се лепнеш за тях?

— И ще гледам да не се изтърва.

— Внимавай да не пострадаш.

Жените се върнаха и започнаха да се готвят за експедиция по магазините. Дейвид скочи на крака и заяви, че държи на всяка цена да види тапетите. Съдията неохотно се присъедини към начинанието.

Дейвид вече заспиваше, когато Хелън се завъртя към него.

— Буден ли си?

— Вече да. Защо?

— Родителите ти са забавни.

— Да, и е крайно време да се прибират.

— Онзи случай, за който спомена баща ти, с отровеното момченце…

— Хелън, минава полунощ.

— Отровило се с олово от играчка и е получило мозъчно увреждане, нали?

— Да, доколкото си спомням. Накъде биеш, скъпа?

— На лекциите се запознах с една жена и миналата седмица обядвахме заедно в студентския стол. Тя е с няколко години по-възрастна, с деца в гимназията, и има икономка от Бирма.

— Увлекателно. А сега може ли да поспим?

— Слушай. Икономката има малък внук, който сега лежи в болница с мозъчно увреждане. В кома, на командно дишане, положението е безнадеждно. Лекарите подозират, че се дължи на оловно отравяне, и са помолили икономката да търси олово под дърво и камък. Може да е в играчките на детето.

Дейвид се надигна и щракна нощната лампа.

16

Рошел седеше зад бюрото си и усърдно се запознаваше с листовките за разпродажба на спално бельо в съседния магазин с намалени цени, когато телефонът иззвъня. Някой си мистър Джери Алисандрос от Форт Лодърдейл искаше да разговаря с мистър Уоли Фиг, който бе в кабинета си. Тя прехвърли повикването и отново се захвана с разпродажбата.

След малко Уоли излезе от кабинета с типичната си самодоволна усмивка.

— Мис Гибсън, можете ли да проверите какви полети има за Лас Вегас в петък около обед?

— Сигурно мога. Кой заминава за Лас Вегас?

— Е, някой друг питал ли е за Вегас? Аз заминавам, разбира се. Този уикенд в грандхотел „Ем Джи Ем“ ще има неофициална среща на адвокатите по случая „Крейокс“. Джери Алисандрос ми се обади по телефона. Той е може би най-големият специалист по колективни искове в страната. Казва, че трябва да присъствам. Оскар тук ли е?

— Да. Мисля, че е буден.

Уоли почука, влезе, без да изчака, и затръшна вратата зад себе си.

— Заповядай — каза Оскар, надигайки глава от купищата документи върху бюрото.

Уоли се тръшна на голямото кожено кресло.

— Току-що ми позвъниха от „Зел и Потър“ във Форт Лодърдейл. През почивните дни ме искат във Вегас на неофициална среща за стратегията по случая „Крейокс“. Всички момчета ще са там за планиране на атаката. Страшно е важно. Ще обсъдят как да координираме исковете от различни окръзи, чие дело да тръгне първо и най-важното — въпроса за обезщетението. Джери смята, че този път от „Варик“ може да потърсят бързо споразумение.

Уоли потриваше ръце, докато говореше.