— Джери ли?
— Алисандрос, големият адвокат. Фирмата му е изкарала цял милиард само от лекарства за отслабване.
— Значи искаш да идеш в Лас Вегас?
Уоли сви рамене, сякаш не държеше особено на пътуването.
— Не държа да отида, Оскар, но се налага някой от нашата фирма да седне на масата. Може да почнат разговор за обезщетения, за страхотни пари. Големият удар може да е по-близо, отколкото предполагаме.
— И искаш фирмата да ти плати пътуването до Вегас?
— Разбира се. Това е съвсем законен служебен разход.
Оскар се порови из документите и откри каквото търсеше. Вдигна листа и небрежно го размаха пред младши съдружника си.
— Видя ли докладната на Дейвид? Пристигна снощи. Оценка на предполагаемите ни разноски по делото „Крейокс“.
— Не, не знаех, че той…
— Момчето е много умно, Уоли. Подготвя си домашното за разлика от теб. Погледни цифрите, защото са ужасяващи. Трябват ни поне трима експерти — веднага, не другата седмица. Всъщност трябваше да ги осигурим още преди да подадеш иска. Първо кардиолог, който може да обясни причината за смъртта на всеки от любимите ни клиенти. Приблизителен хонорар — двайсет хиляди долара, и то само за първоначалната оценка и заключението. Ако кардиологът даде показания пред съда, прибавяме още двайсет хиляди.
— Няма да се стигне до съд.
— Все това казваш. Номер две е фармаколог, който може да обясни най-подробно на съдебните заседатели как лекарството е убило клиентите ни. Какво е причинило на сърцата им. Този е още по-скъп — двайсет и пет хиляди за начало и още толкова, ако застане пред съда.
— Скъпичко ми се вижда.
— Всичко е скъпо. Номер три е лабораторен учен, който ще представи пред заседателите изследванията си, за да докаже най-убедително, че според статистиката е много по-вероятно да получиш сърдечни увреждания, когато вземаш „Крейокс“, отколкото при някое друго лекарство за понижаване на холестерола.
— Знам подходящия човек.
— Макфадън ли?
— Същият.
— Чудесно. Точно той написа доклада, от който започна цялата каша, а сега малко се колебае дали да участва в съдебния спор. Но ако някоя адвокатска фирма му предложи аванс от петдесет хиляди долара, може и да се съгласи да помогне.
— Възмутително!
— Всичко е възмутително. Моля те, Уоли, погледни докладната на Дейвид. Той е описал реакцията срещу Макфадън и неговите изследвания. Има сериозни съмнения дали лекарството наистина уврежда здравето.
— Какво разбира Дейвид от съд?
— А ние какво разбираме от съд, Уоли? Говориш с мен, твоя отдавнашен партньор, а не с потенциален клиент. Може да се зъбим и да ръмжим, че ще изправим лошите пред съда, но знаеш истината. Винаги стигаме до споразумение.
— И сега ще е същото, Оскар. Повярвай ми. Когато се върна от Вегас, ще знам много повече.
— Колко ще струва?
— Дреболия в сравнение с голямата цел.
— Нагазили сме в непознати води, Уоли.
— Не е вярно. Като се закачим за големите играчи, ще спечелим цяло състояние, Оскар.
Рошел откри много по-евтина стая в мотел „Спирит ъф Рио“. На снимките в уебсайта се виждаха смайващи изгледи от централния булевард на Вегас и човек лесно можеше да остане с впечатлението, че гостите са в центъра на събитията. Но не беше така, осъзна Уоли, когато автобусът от аерогарата най-сетне спря. Високите казина и хотели наистина се виждаха, само че на петнайсет минути път от мотела. Чакайки да се регистрира в задушното като сауна фоайе, Уоли изруга Рошел. Стандартна стая в „Ем Джи Ем“ струваше четиристотин долара на вечер. За тая дупка тук се плащаше по сто двайсет и пет долара и двете нощувки почти се изравняваха със стойността на билета. Стискаме се за дреболии, а чакаме да забогатеем, помисли си Уоли, докато изкачваше двата етажа към тясната си стаичка.
Поради липсата на книжка не успя да наеме кола. Разпита тук-там и узна, че на всеки трийсет минути има автобус от „Спирит ъф Рио“ до центъра. Поигра на автоматите във фоайето и спечели сто долара. Може би днес бе щастливият му ден.
Автобусът беше претъпкан с шишкави пенсионери. Уоли не намери свободно място и остана да стои прав, като се люшкаше между потни тела, хвърляше погледи наоколо и се питаше колко ли от тия хора са жертви на „Крейокс“. Наоколо определено имаше много холестерол. Както винаги той имаше визитки в джобовете, но реши да не ги вади.