Един изумително скучен експерт анализира финансовото състояние на „Варик Лабс“ и обяви компанията за способна да понесе огромни загуби от обезщетения за „Крейокс“. Думата „споразумение“ се употребяваше често и всеки път тихо звънваше в ушите на Уоли. Същият експерт стана още по-досаден, когато взе да анализира действащите застраховки на „Варик“.
След два часа на Уоли му дойде до гуша. Той се измъкна тихичко и тръгна да търси тоалетна. Когато се върна, Джери Алисандрос го чакаше пред вратата.
— Кога се връщаш в Чикаго? — попита той.
— Утре сутринта — отговори Уоли.
— С редовен полет ли?
Естествено, помисли си Уоли. Нямам частен самолет, така че като повечето бедни американци съм принуден да си купувам билет за чуждите самолети.
— Ами да — усмихна се той.
— Виж какво, Уоли, днес следобед отлитам за Ню Йорк. Защо не дойдеш с мен? Моята фирма току-що закупи чисто нов гълфстрийм. Ще обядваме в самолета и ще те сваля в Чикаго.
Нямаше съмнение, че в замяна ще трябваше да сключи сделка, но Уоли търсеше точно това. Беше чел за богатите адвокати и частните им самолети, но дори не му бе минавало през ум, че някой ден ще види такъв отвътре.
— Много великодушно — каза той. — Разбира се.
— Чакай ме във фоайето в един следобед, става ли?
— Дадено.
На пистата пред авиационния център „Маккарън“ чакаха около дузина частни самолета. Докато следваше покрай тях новия си приятел, Уоли се питаше колко от тях бяха собственост на други адвокати. Когато стигнаха до машината на Джери, той се изкачи по стълбичката, пое си дъх и прекрачи в грейналия салон. Потресаващо красива азиатка пое палтото му и го попита какво ще пие.
— Само безалкохолно — отвърна той.
Джери Алисандрос си водеше малка свита — един съдружник, двама помощници и личен асистент. Те се събраха за малко в дъното на салона, докато Уоли се настаняваше в разкошното кожено кресло и си мислеше за Айрис Клопек, Мили Марино и другите чудесни вдовици, благодарение на които бе стигнал до света на колективните искове, а сега и до това. Стюардесата му подаде менюто. В дъното на коридора Уоли зърна кухня с готвач, очакващ нарежданията. Докато рулираха по пистата, Джери мина отпред и седна срещу Уоли.
— Как ти се струва? — попита той, разпервайки ръце в своята нова играчка.
— Бие отвсякъде редовните линии — призна Уоли.
Джери се запревива от смях. Отдавна не бе чувал толкова забавна шега.
Пилотът предупреди за излитането и всички затегнаха предпазните колани. Когато самолетът се отлепи от пистата и полетя стръмно нагоре, Уоли затвори очи и се опита да се наслади на мига. Може би никога нямаше да го изпита отново.
Щом изкачването привърши, Джери се оживи. Завъртя една ръчка и изтегли от стената махагонова масичка.
— Да поговорим за бизнес — каза той.
Самолетът е твой, помисли си Уоли.
— Добре.
— Колко случая очакваш реално да събереш?
— В момента имаме осем смъртни случая; може да стигнем до десет. За уврежданията не съм сигурен. Разполагаме със стотина потенциални клиенти, но още не сме ги проучили.
Джери се намръщи, сякаш подобна дреболия не заслужаваше неговото внимание. Уоли се зачуди дали ще нареди на пилота да обърне, или просто ще го изхвърли през люка.
— Мислил ли би да се обединиш с по-голяма фирма? — попита Джери. — Знам, че рядко ви се случва да работите по колективни искове.
— Разбира се, готов съм да го обсъдим — отговори Уоли, опитвайки се да прикрие вълнението си. Точно това искаше от самото начало. — Моите договори предвиждат хонорар от четирийсет на сто. Каква част ще искаш?
— При типичен случай ние поемаме съдебните разноски, а такива дела съвсем не са евтини. Осигуряваме лекари, експерти, изследователи, всичко каквото трябва, и то гълта цяло състояние. Вземаме половината хонорар, двайсет на сто, но си прибираме обратно разходите преди деленето на печалбата.
— Звучи ми справедливо. А каква е нашата роля във всичко това?
— Много просто. Търсете още случаи, смъртни или не. Съберете ги. В понеделник ще ви пратя чернова на споразумението. Опитвам се да обединя колкото се може повече жертви. Следващата голяма стъпка е създаването на ОРИ — общорегионален иск. Съдът ще назначи Специализирана комисия, обикновено петима или шестима опитни адвокати, които да контролират хода на делото. Тази комисия получава допълнителен хонорар, обикновено около шест на сто, и сумата се изплаща преди дела на адвокатите.