Уоли кимна. Беше проучил нещата и познаваше повечето плюсове и минуси.
— Ти ще участваш ли в тая комисия? — попита той.
— Вероятно. Най-често ме включват.
Стюардесата донесе нови напитки. Джери отпи глътка вино и продължи:
— Когато започне представянето на доказателствата, ще пратим някого да помогне с клиентите ви. Не е нищо сериозно. Рутинна правна задача. И помни, Уоли, за адвокатите на ответника това също е златна мина, така че ще поработят здравата. Аз ще намеря в Чикаго надежден кардиолог който да прегледа клиентите ви. Ще му платим от фонда за съдебни разноски. Имаш ли въпроси?
— Засега не — каза Уоли.
Не се радваше да отстъпи половината хонорар, но беше извънредно доволен, че ще работи с опитна и богата адвокатска фирма. При всяко положение за „Финли и Фиг“ щеше да остане цял куп пари. Помисли си за Оскар. Нямаше търпение да му разкаже с какъв самолет е летял.
— Как предвиждащ развоя на събитията във времето? — попита Уоли.
Всъщност питаше: кога да очаквам парите?
Джери с удоволствие отпи глътка вино и отговори:
— Съдейки от опита си, а той, както знаеш, Уоли, е доста богат, очаквам до дванайсет месеца да постигнем споразумение и веднага да започнем разпределението на средствата. Кой знае, след година може и ти да си имаш самолет.
17
Никълъс Уокър летеше за Чикаго заедно с Джуди Бек и още двама юристи на „Варик“. Служебният гълфстрийм беше също толкова нов, както онзи, който толкова бе впечатлил Уоли. Целта на пътуването бе да скъсат с досегашната си адвокатска фирма и да наемат нова. Уокър и неговият шеф Рубън Маси бяха разработили подробно генерален план за справяне с бъркотията около „Крейокс“ и първата голяма битка щеше да се състои в Чикаго. Най-напред обаче трябваше да си осигурят подходящите хора.
Неподходящите хора бяха от кантора, която от десетилетие насам защитаваше интересите на „Варик Лабс“ и работата им винаги бе получавала най-висока оценка. Необходимостта от промяна не беше по тяхна вина. Според задълбоченото проучване, извършено от Уокър и неговия екип, в града имаше друга фирма, поддържаща по-близки връзки със съдия Хари Сийрайт. Отгоре на всичко един от съдружниците в нея беше най-опитният адвокат в града.
Четирийсет и четири годишната Надин Карос не бе губила нито едно дело пред съдебни заседатели от десет години насам. Колкото повече печелеше, толкова по-трудни ставаха нейните задачи и толкова по-блестящи победите й. След като поговориха с десетки адвокати, застанали безуспешно пред нея в съда, Ник Уокър и Рубън Маси решиха мисис Карос да води защитата на „Крейокс“. И не ги интересуваше колко ще струва това.
Най-напред обаче трябваше да я убедят. По време на дългия телефонен разговор тя прояви колебание да поеме толкова тежък случай, който се разрастваше с всеки ден. Нищо чудно — и без това беше претрупана с работа, а в графика й нямаше свободно място за месеци напред. Никога не бе поемала дело за колективен иск, макар че то не представляваше особено затруднение за специалист като нея. Уокър и Маси познаваха неотдавнашните й съдебни победи в най-различни области — замърсяване на подпочвените води, лекарска небрежност, сблъскване на два пътнически самолета във въздуха. Като елитен адвокат, Надин Карос можеше да се справи с всяко дело пред всяко съдебно жури.
Тя беше съдружник в отдел „Съдебни спорове“ на „Роган Ротбърг“ и имаше ъглов кабинет на осемдесет и петия етаж на Тръст Тауър с изглед към езерото, макар че рядко можеше да бъде открита там. Този път посрещна екипа на „Варик“ в голяма заседателна зала на същия етаж и след като хвърлиха по един бърз поглед към езерото Мичиган, всички заеха местата си за срещата, която се очакваше да продължи не по-малко от два часа. Откъм страната на мисис Карос бяха насядали обичайните млади адвокати и сътрудници — истинска свита от навъсени придворни, готови да скокнат при първо нареждане. До нея седеше дясната й ръка — юрист на име Хочкин.
По-късно в телефонен разговор с Рубън Маси Никълъс Уокър щеше да докладва:
— Много е привлекателна, Рубън. Дълга черна коса, волева брадичка и остри зъби, красиви лешникови очи, които са толкова топли и сърдечни, че ти се иска да я представиш на майка си. Много приятна личност, винаги готова да се усмихне. Плътен и звучен глас, какъвто може да се очаква от оперна певица. Личи си защо омайва съдебните заседатели. Но е корава жена, Рубън, не се съмнявай. Поема командването, дава заповеди и усещаш, че хората около нея са й верни до смърт. Не бих желал да застана срещу нея в съда.