— Значи тя ни трябва? — попита Рубън.
— Без съмнение. С нетърпение чакам делото просто за да я видя в действие.
— А краката?
— О, да. Има си всичко. Стройна, облечена като за снимка в модно списание. Трябва да я видиш час по-скоро.
Тъй като се намираше на собствен терен, мисис Карос бързо пое контрола. Тя кимна на Хочкин и каза:
— Аз и мистър Хочкин представихме вашето предложение на комисията по хонорарите. Моето възнаграждение ще бъде хиляда долара на час извън съда и две хиляди в съдебната зала, с първоначален аванс от пет милиона. Който не подлежи на връщане, разбира се.
Никълъс Уокър преговаряше с елитни адвокати вече двайсет години и нищо не можеше да го стресне.
— А за останалите съдружници? — попита той.
— Осемстотин на час. За обикновените сътрудници — петстотин.
— Прието — каза Уокър.
Всички в залата знаеха, че защитата ще струва милиони. Всъщност Уокър и неговият екип вече бяха дали първоначална оценка между двайсет и пет и трийсет милиона. Истинска дреболия, когато очакваш да те съдят за милиарди.
След като отметнаха въпроса за цената, преминаха към следващата важна точка. Никълъс Уокър взе думата.
— Нашата стратегия е едновременно проста и сложна — започна той. — Проста, защото избираме един от безбройните искове срещу нас — не колективен, а индивидуален — и настояваме за процес. Искаме съд. Не се боим от съда, защото вярваме в нашето лекарство. Вярваме и можем да докажем, че изследванията, на които разчита противникът, са дълбоко погрешни. Убедени сме, че „Крейокс“ действа според очакванията ни и не увеличава риска от сърдечен удар. Сигурни сме в това, толкова сигурни, че искаме съдебен процес тук, в Чикаго, за да се изслушат час по-скоро нашите доказателства. Уверени сме, че заседателите ще ни повярват, а когато те отхвърлят атаката срещу „Крейокс“, когато отсъдят в наша полза, бойната обстановка коренно ще се промени. Честно казано, смятаме, че адвокатите на противника ще се разпилеят като листа на вятъра. Ще клекнат. Може би ще трябва още едно дело, още една победа, но не ми се вярва. С две думи, мисис Карос, удряме ги светкавично с истински процес, а когато победим, те ще избягат.
Надин Карос слушаше, без да си води записки. Когато Уокър приключи, тя каза:
— Наистина много просто и не твърде оригинално. Защо точно в Чикаго?
— Заради съдията. Хари Сийрайт. Проучихме съдиите по всички подадени досега искове против „Крейокс“ и смятаме, че Сийрайт е нашият човек. Той не проявява симпатии към колективните искове. Мрази неоснователните претенции и изсмуканите от пръсти обвинения. Използва цялата си власт, за да съкрати максимално формалностите и да доведе нещата до процес. Не допуска папките да събират прах. Любимият му племенник взема „Крейокс“. И най-важното, негов близък приятел е бившият сенатор Паксън, който сега, ако не греша, има кабинет на осемдесет и третия етаж тук, в „Роган Ротбърг“.
— Нима намеквате, че можем някак да повлияем на федерален съдия? — попита тя и лявата и вежда леко се повдигна.
— Не, разбира се — отвърна Уокър с коварна усмивка.
— А каква е по-сложната част от вашия план?
— Заблуда. Създаваме впечатлението, че възнамеряваме да се споразумеем по всички обвинения срещу „Крейокс“. Повярвайте ми, неведнъж сме вървели по тоя път, така че знаем много за колективните искове. Познаваме алчността на ищците, а тя е невъобразима. Повярват ли, че на масата ще тропнат милиарди, златната треска ще се разгори още по-буйно. Но ако на хоризонта се очертае споразумение, подготовката за сериозен процес ще отмине на втори план. Защо да си правят труда, щом така и така всичко ще се реши извън съдебната зала? Ние обаче — и вие — се готвим усърдно за процес. Според нашия план съдия Сийрайт ще размаха камшика и делото ще се придвижи много бързо. В идеалния момент преговорите за споразумение ще се провалят, сред адвокатите на противниковата страна ще настане хаос и процесът ще започне на дата, която Сийрайт категорично ще откаже да промени.
Надин Карос кимаше с усмивка и се наслаждавате на сценария.