Седнал зад бюрото си, Дейвид съставяше чернова на простичко завещание — пишеше го сам, защото още преди седмици Рошел му бе заявила, че трима адвокати са твърде много за една секретарка, — когато компютърът подаде звънкия сигнал, че има поща. Той я отвори и откри отговор от деловодството на федералния съд. Погледът му веднага прескочи към списъка на адвокатите и като видя името на Надин Карос от „Роган Ротбърг“, усети, че му призлява.
Не я бе срещал лично, но отлично познаваше нейната репутация. Тя беше прочута в професионалната общност на Чикаго. Поемаше най-големите дела и неизменно печелеше. Самият Дейвид не бе изричал и една дума в съда, но ето че сега бяха изписани един до друг като равни. За ищеца — Уолис Т. Фиг, Б. Оскар Финли, Дейвид Е. Зинк от „Финли и Фиг“ заедно с Джери Алисандрос от „Зел и Потър“. А за „Варик Лабс“ Надин Л. Карос и Р. Лутър Хочкин от „Роган Ротбърг“. На хартия Дейвид изглеждаше съвсем на място.
Той бавно прочете отговора. Очевидните факти се признаваха; отричаше се каквато и да било отговорност. Общо погледнато, това бе откровен, почти доброжелателен отговор на иск за сто милиона — съвсем не каквото бяха очаквали. Според Уоли първата реакция на „Варик“ щеше да бъде яростно настояване за отхвърлянето му, придружено с дебело изложение, съставено от блестящите млади специалисти, които се трудеха неуморно в изследователския отдел на фирмата. Предложението за отхвърляне щеше да предизвика сериозна схватка, но те щяха да надделеят, защото според Уоли такива предложения се приемаха рядко.
Заедно с отговора защитата бе подала редица основни въпроси, търсещи лична информация за всеки от осемте мъртви клиенти и техните семейства; искаха също така имената и мненията на експертите по случая. Доколкото Дейвид знаеше, тези експерти трябваше да бъдат наети тепърва, макар че очакваха Джери Алисандрос да се заеме с това. Мисис Карос искаше също така да получи колкото се може по-скоро информация от близките на починалите.
Според съдебното деловодство щяха да получат по пощата копие от отговора и други документи.
Дейвид чу тежки стъпки по стълбите. Беше Уоли. Той влезе задъхан и каза:
— Видя ли какво са ни пратили?
— Току-що го прочетох — отговори Дейвид. — Изглежда доста меко, не смяташ ли?
— Ти пък какво разбираш от съдебни работи?
— Стига де.
— Извинявай. Нещо се готви. Трябва да позвъня на Алисандрос и да изясним какво става.
— Това е просто един обикновен отговор и искане за информация. Няма от какво да се паникьосваш.
— Кой се паникьосва? Познаваш ли онази жена — нали е от предишната ти фирма?
— Не съм я срещал, но казват, че била страхотна в съдебната зала.
— Е, и Алисандрос е същият, но няма да стигнем до съд.
Уоли изрече това с видима неувереност. Излезе и затропа надолу по стъпалата, мърморейки си нещо. Бе минал един месец, откакто подадоха иска, и мечтите на Уоли за бърз удар започваха да повяхват. Изглеждаше, че ще им се наложи да поработят, преди да стигнат до преговорите за обезщетение.
Десет минути по-късно Дейвид получи имейл от младши съдружника. Текстът гласеше: „Можеш ли да започнеш със свидетелските показания? Аз трябва да изтичам до погребалното бюро.“
Дадено, Уоли. С най-голямо удоволствие.
18
Дребните обвинения срещу Трип в крайна сметка отпаднаха поради липса на интерес, но съдът го задължи да подпише писмено задължение да не се приближава до фирмата „Финли и Фиг“ и нейните адвокати. Трип изчезна, но не и неговата приятелка.
Както обикновено, Диана пристигна малко преди пет следобед. Този ден беше облечена в каубойски стил — прилепнали джинси, островърхи ботуши, тясна червена блуза, на която бе забравила да закопчае горните три копчета.
— Тук ли е Уоли? — изгука тя на Рошел, която не можеше да я понася.
Облакът парфюм я догони и се разнесе из стаята. Прели подуши въздуха, после изръмжа и се оттегли още по-дълбоко под бюрото.
— Вътре е — отвърна презрително Рошел.
— Благодаря, скъпа — каза Диана, опитвайки да я раздразни колкото се може повече.
Тя се отправи към кабинета на Уоли и нахълта, без да чука. Преди седмица Рошел й бе наредила да седи и да чака като останалите клиенти. Напоследък обаче ставаше очевидно, че дамата е далеч по-нахална, поне що се отнасяше до Уоли.