Щом влезе в кабинета, Диана се хвърли в прегръдката на своя любовник и след дълга целувка, придружена от задължителни ласки, Уоли установи:
— Изглеждаш страхотно, скъпа.
— И ти, скъпи — отвърна тя.
Уоли провери дали вратата е заключена, после пак седна на въртящия се стол зад бюрото.
— Трябва да завъртя два телефона, после изчезваме — обяви той с похотлив поглед.
— Както кажеш, миличък — изгука тя и придърпа едно списание с клюки за знаменитости.
Не четеше нищо друго и беше по-тъпа от гъска, но Уоли не даваше пет пари за това. Отказваше да я съди. Тя бе имала четирима съпрузи. Той пък бе имал четири съпруги. С какво право да я упреква? В момента полагаха големи усилия да проверят кой пръв ще издъхне в леглото и Уоли беше щастлив както никога досега.
Отвън Рошел разчистваше бюрото си. Бързаше да си тръгне, след като „оная проститутка“ бе влязла при мистър Фиг и кой знае какво вършеха вътре. Съседната врата се отвори и Оскар излезе с някакви документи в ръка.
— Къде е Фиг? — попита той, гледайки затворената врата на кабинета.
— Вътре с клиентка — каза Рошел. — Заключил се е.
— Не ми казвайте…
— Точно така. Трети пореден ден.
— Още ли се пазарят за хонорара?
— Не знам. Сигурно го е вдигнал.
Макар че хонорарът бе малък — типичен развод по взаимно съгласие, — Оскар трябваше да получи част от него, но нямаше представа как да вземе своя дял, след като половината сума бе изплатена върху канапето. Той се втренчи във вратата на Уоли, сякаш очакваше иззад нея да долетят страстни звуци, и след като не чу нищо, се завъртя към Рошел и размаха документите.
— Четохте ли това?
— Какво е то?
— Нашето споразумение с Джери Алисандрос и „Зел и Потър“. Осем страници ситен шрифт, вече подписани от моя младши съдружник, очевидно без да е прочел всичко. Пише, че трябва да внесем двайсет и пет хиляди долара за участие в съдебните разноски, Фиг изобщо не ми спомена такова нещо.
Рошел сви рамене. Това си беше работа на адвокатите, не нейна.
Но Оскар се беше ядосал не на шега.
— Освен това пише, че получаваме хонорар в размер на четирийсет на сто от обезщетението за всеки случай, като половината отива за „Зел и Потър“. Но в ситния шрифт се добавя, че шест процента се плащат на Специализираната комисия — малък бонус за тежкия труд на големите клечки. Тия шест процента са от цялата сума на споразумението и се удържат преди подялбата. Значи излиза, че губим шест процента в самото начало и ни остават трийсет и четири, които ще делим с Алисандрос, а той, разбира се, ще се облажи от шестте процента. Това звучи ли ви справедливо, мис Гибсън?
— Не.
— Значи ставаме двама. Прецакват ни под път и над път, а сега трябва и да внесем двайсет и пет хиляди за съдебни разноски.
Бузите на Оскар пламнаха. Той продължаваше втренчено да гледа вратата, но Уоли бе в безопасност зад нея.
Дейвид слезе по стъпалата и се включи в разговора.
— Прочете ли това? — гневно попита Оскар, размахвайки договора.
— Какво е?
— Нашият договор със „Зел и Потър“.
— Прегледах го — каза Дейвид. — Стори ми се нормален.
— О, така значи! А прочете ли за предварителната вноска от двайсет и пет хиляди?
— Да, и попитах Уоли. Той каза, че най-вероятно ще теглим фирмен кредит от банката и ще го върнем след споразумението.
Оскар погледна Рошел. Рошел погледна Оскар. И двамата си помислиха: какъв кредит?
Оскар понечи да заговори, после рязко се завъртя, върна се в кабинета си и затръшна вратата.
— Какво му става? — попита Дейвид.
— Ние нямаме отпусната кредитна линия — каза Рошел. — Мистър Финли се тревожи, че делото срещу „Крейокс“ ще се провали и ще ни унищожи финансово. Няма да е първата изгърмяла машинация на Фиг но определено ще е най-голямата.
Дейвид се огледа и пристъпи по-близо.
— Може ли да ви задам един деликатен въпрос?
— Не знам — каза тя и предпазливо отстъпи назад.
— Тия двамата са отдавна в играта. Над трийсет години за Оскар, над двайсет за Уоли. Имат ли заделени пари някъде? Не личи да са харчили за кантората, затова предположих, че трябва да са понатрупали нещо.