Рошел също се огледа, после каза:
— Не знам къде отиват парите, когато излязат от тук. Не вярвам Оскар да има и пукнат цент, защото жена му профуква всичко. Тя си въобразява, че е от голямото добрутро и иска да го демонстрира. А Уоли… кой знае? Подозирам, че е гол като пушка като мен. Но пък притежават кантората без никакви ипотеки и задължения.
Дейвид неволно погледна напуканата мазилка по тавана. Зарежи, каза си той.
— Просто бях любопитен.
Откъм кабинета на мистър Фиг долетя писклив женски смях.
— Аз си тръгвам — каза Дейвид и грабна палтото си.
— И аз — заяви Рошел.
Когато Уоли и Диана излязоха от кабинета, вече всички си бяха тръгнали. Те бързо изгасиха лампите, заключиха външната врата и се качиха в нейната кола. Уоли беше щастлив, че не само си е намерил ново гадже, но то е и готово да го вози. Оставаха му още шест седмици до края на наказанието, а при цялата тази суматоха около „Крейокс“ трябваше да е мобилен. Диана бе приела с възторг шанса да спечели хонорар за намиране на клиенти — петстотин долара за смъртен случай и двеста за увредено здраве, — но най-вече я вълнуваха приказките на Уоли как ще изкопчи от „Варик“ колективно обезщетение, което ще му донесе огромен хонорар (а може би и нещичко за нея, макар че засега това не се казваше в прав текст). Разговорите им в леглото най-често се насочваха към света на „Крейокс“ и всичко, което можеше да означава той за тях. Третият й съпруг я бе водил на Мауи и тя страшно хареса плажа там. Уоли вече й бе обещал ваканция в рая.
На този етап на връзката им той беше готов да обещае каквото и да било.
— Накъде, скъпи? — попита тя, докато се отдалечаваше с бясна скорост от кантората.
Нейната малка мазда кабрио беше страховита заплаха по пътищата и Уоли знаеше, че при един сблъсък шансовете им за оцеляване са нищожни.
— Не бързай толкова — каза той, затягайки предпазния колан. — Дай да отидем на север, към Еванстън.
— Имаме ли новини от онези хора? — попита тя.
— О, да. Непрекъснато звънят по телефона.
Уоли не лъжеше — по мобилния му телефон непрестанно валяха въпроси от хора, прочели листовката му „Пазете се от «Крейокс».“ Той бе отпечатал десет хиляди бройки и ги ръсеше навсякъде из Чикаго. Забождаше ги по таблата за обяви в центрове за отслабване, клубове на военните ветерани, бинго зали, болнични чакални и тоалетни на закусвални — изобщо навсякъде, където прозорливият му ум очакваше да се навъртат хора с лош холестерол.
— И с колко случая разполагаме? — попита тя.
Уоли не пропусна да забележи, че въпросът е зададен в множествено число. Нямаше намерение да й казва истината.
— Осем смъртни случая, няколкостотин с увредено здраве, но първо трябва да бъдат прегледани. Не съм сигурен, че всички наистина са пострадали. Трябва да открием сърдечни увреждания, преди да поемем случая.
— Как го правите?
Летяха по Стивънсън Авеню, лъкатушейки между колите. Диана сякаш не забелязваше повечето от тях. При всяко разминаване на косъм Уоли свиваше глава между раменете си.
— По-кротко, Диана, не бързаме за никъде — каза той.
— Като седна зад волана, все мрънкаш — отвърна тя и му хвърли дълъг печален поглед.
— Само гледай пътя. И намали скоростта.
Тя отпусна газта и се нацупи за малко.
— Да си дойдем на думата. Как разбирате, че тия хора имат увреждания?
— Наемаме лекар да ги прегледа. „Крейокс“ уврежда сърдечните клапи и има изследвания, които могат да ни разкрият дали клиентът е пострадал от лекарството.
— Колко се плаща за тези изследвания? — попита тя.
Уоли забелязваше нарастващо любопитство към икономическата страна на делото срещу „Крейокс“ и това малко го дразнеше.
— Около хиляда долара на човек — каза той, макар че нямаше представа.
Джери Алисандрос го бе уверил, че „Зел и Потър“ вече са си осигурили услугите на няколко лекари, които да преглеждат евентуалните клиенти. В близко бъдеще тези лекари щяха да бъдат предоставени на „Финли и Фиг“, а щом започнеха прегледите, бройката на клиентите с увредено здраве щеше да се увеличи значително. Алисандрос всеки ден кръстосваше страната с новия си самолет, срещаше се с адвокати като Уоли, сглобяваше големи процеси тук и там, наемаше експерти, кроеше съдебни тактики и най-важното — непрестанно тормозеше „Варик“ и техните юристи. За Уоли беше чест да участва в игра с толкова високи залози.