— Това са много пари — каза Диана.
— Защо те е грижа за парите? — сопна се Уоли, надничайки в разкопчаната й каубойска блуза.
— Извинявай, Уоли. Нали знаеш, че съм любопитна по природа. Всичко е толкова вълнуващо и… така де, ще бъде страхотно, когато „Варик“ почне да пише онези големи чекове.
— Дотогава може да мине много време. Засега нека просто се съсредоточим върху издирването на клиенти.
Оскар и жена му Пола гледаха по кабелната „Военнополева болница“, когато изведнъж от екрана ги изненадаха пискливият глас и тревожната физиономия на адвокат Бош — често срещана фигура в рекламите на местните кабелни телевизии. От години Бош подмамваше жертви на катастрофи и хора, пострадали от азбест и други продукти, а сега очевидно бе станал експерт по „Крейокс“. Той гръмогласно изреждаше опасностите от лекарството, сипеше сквернословия срещу „Варик“ и през всичките трийсет секунди телефонният му номер пулсираше в долната част на екрана.
Оскар гледаше с огромно любопитство, но не казваше нищо.
— Мислил ли си някога да рекламираш по телевизията, Оскар? — попита Пола. — Изглежда, че фирмата ти трябва да направи нещо, за да привлече повече клиенти.
Разговорът не беше нов. От трийсет години Пола му досаждаше със съвети как да ръководи кантората, чиито приходи никога не я задоволяваха.
— Много е скъпо — каза Оскар. — Фиг също иска, но аз съм скептичен.
— Е, със сигурност не можеш да пуснеш Фиг по телевизията, нали? Това ще подплаши всички клиенти в радиус от сто и петдесет километра. Не знам, рекламите ми изглеждат толкова непрофесионални.
Типично за Пола. Телевизионните реклами можели да доведат клиенти и в същото време били непрофесионални. „За“ тях ли беше или „против“? Или и едното, и другото? Оскар не знаеше и от години бе спрял да си задава подобни въпроси.
— Фиг нямаше ли няколко случая с „Крейокс“? — попита тя.
— Да, има — изсумтя Оскар.
Тя не знаеше, че Оскар и Дейвид също са подписали иска и отговарят за него. Не знаеше, че фирмата ще трябва да плаща съдебните разноски. Единствената й грижа бяха нищожните пари, които Оскар носеше вкъщи.
— Е, аз разговарях с моя доктор и той казва, че лекарството е много добро. Поддържа холестерола ми на прилично ниво. Не бивало да го спирам.
— Тогава недей — каза Оскар. Ако „Крейокс“ наистина убиваше хора, той държеше жена му редовно да си взема дневната доза.
— Но навсякъде почнаха да ги съдят, Оскар. Малко съм разколебава. А ти?
Беше лоялна към лекарството, но се плашеше от него.
— Фиг е убеден, че лекарството вреди на здравето — каза Оскар. — Редица големи адвокатски фирми са на същото мнение и подгониха „Варик“. Общото мнение е, че компанията ще се съгласи на споразумение, преди да се стигне до съд. Иначе рискът е твърде голям.
— И ако има споразумение, какво ще стане със случаите на Фиг?
— Засега са все смъртни случаи. Осем на брой. Ако предложат споразумение, ще вземем добри пари.
— Колко добри?
— Трудно е да се каже.
Оскар вече кроеше планове. Ако приказките за споразумение станеха сериозни, щеше да се изнесе, да подаде молба за развод и да се постарае да не я допусне до парите от „Крейокс“.
— Но не вярвам да се стигне дотам — добави той.
— Защо? Ето, Бош казва, че ще има големи обезщетения.
— Бош е идиот и го доказва всеки ден. Тия големи фармацевтични фирми обикновено отиват на съд по няколко пъти, за да изпробват терена. Ако съдебните заседатели ги притиснат, тръгват към споразумение. Ако спечелят, продължават да се съдят, докато адвокатите на ищците вдигнат ръце. Това може да трае с години.
Изобщо не се надявай, скъпа.
Дейвид и Хелън Зинк бяха на любовна вълна почти колкото Уоли и Диана. При съкратеното работно време на Дейвид и обновената им енергия бяха успели да заченат дете за по-малко от седмица. Сега, след като Дейвид се прибираше у дома всяка вечер в прилично време, те наваксваха пропуснатото. Току-що бяха правили секс и лежаха един до друг и гледаха телевизия, когато на екрана се появи Бош.
След като Бош изчезна, Хелън каза:
— Май е избухнала златната треска.
— О, да. В момента Уоли обикаля по улиците да ръси листовки. С реклама по телевизията би било по-лесно, но не можем да си я позволим.