Тя изгледа гневно съдията, опитвайки се да вземе надмощие в борбата с погледи, после заяви:
— По тези дела не съм била адвокат на „Варик Лабс“, ваша чест, и не знам какво е ставало. Не желая да отговарям заради действия, с които нямам нищо общо. Отлично познавам правилата и моите клиенти винаги ги спазват.
— Ще видим. Вашият клиент трябва да бъде предупреден, че го държа под око. При първия признак за нарушаване на правилата за осигуряване на информация ще извикам генералния директор в тази зала и ще хвърчи перушина. Разбирате ли ме, мисис Карос?
— Разбирам.
— Мистър Фиг, още не сте изискали документация от ответника. Кога ще стане това?
— В момента работим по въпроса, ваша чест — обясни Уоли колкото се може по-самоуверено. — Би трябвало да сме готови до две седмици.
Алисандрос бе обещал дълъг списък на документи, които да се изискат от „Варик“, но засега от списъка нямаше и помен.
— Чакам ви — каза Сийрайт. — Това е ваш иск. Вие го подадохте, така че хайде да раздвижим нещата.
— Да, сър — отговори плахо Уоли.
— Нещо друго? — попита съдията.
Повечето адвокати поклатиха глави. Негова чест се поотпусна и захапа капачката на писалката. После каза:
— Струва ми се, че делото може да мине по член 83:19 от щатския кодекс. Мислили ли сте за това, мистър Фиг?
Мистър Фиг не бе мислил за това, защото нямаше представа какво представлява член 83:19. Той отвори уста, но не успя да издаде нито звук. Дейвид бързо пое топката и изрече първите си думи пред съда:
— Мислихме за това, ваша чест, но още не сме го обсъдили с мистър Алисандрос. До една седмица би трябвало да вземем решение.
Сийрайт погледна Надин Карос и попита:
— А вашето мнение?
— Ние сме защитата, ваша чест, и никога не бързаме да стигнем до съд.
Нейната сдържаност развесели съдията. Уоли прошепна на Дейвид:
— Какъв, по дяволите, е този член 83:19?
Дейвид отвърна също шепнешком:
— Бързата процедура. Ускорено разглеждане. Притискане до стената.
— Не искаме това, нали? — изсъска Уоли.
— Прав си. Искаме споразумение и готови пари.
— Не е необходимо да подавате молба, мистър Фиг — каза съдията. — Ще гледам иска ви според условията на член 83:19. По бързата процедура, мистър Фиг, така че дайте да се размърдаме.
Уоли намери сили да измънка:
— Да, сър.
Съдия Сийрайт удари с чукчето и обяви:
— Ще се срещнем отново след шейсет дни и очаквам мистър Алисандрос да бъде тук. Край на заседанието.
Докато Дейвид и Уоли тъпчеха в чантите си папки и бележници с надеждата да се измъкнат набързо, Надин Карос се приближи да ги поздрави.
— Приятно ми е, мистър Фиг, мистър Зинк — каза тя с усмивка, от която нервното сърце на Уоли прескочи един такт.
— За мен е удоволствие — измънка той.
Дейвид също се усмихна и стисна ръката й.
— Очертава се дълга и болезнена битка с много пари на масата — каза тя. — Ще се помъча да поддържам нещата на професионално ниво и да сведа до минимум личните сблъсъци. Сигурна съм, че и вашата фирма желае същото.
— О, да — побърза да отговори Уоли и едва не я покани на едно питие.
Дейвид не се поддаваше толкова лесно на манипулации. Виждаше я като красиво лице и непринудено държание, но под външността се криеше безмилостен боец, нанасящ с наслада кървави рани в съдебната зала.
— Надявам се да се видим следващата сряда — каза тя.
— Ако не и по-рано — недодялано се опита да се пошегува Уоли.
Докато тя се отдалечаваше, Дейвид сграбчи Уоли за ръката и каза:
— Да изчезваме от тук.
20
След като Хелън забременя и детето запълваше цялото й бъдеще, докторантурата й в Северозападния университет вече не изглеждаше толкова важна. Тя се отказа от един предмет поради сутрешно призляване, а по останалите страдаше от сериозна липса на мотивация. Дейвид я притискаше деликатно, но тя искаше да прекъсне. Беше почти на трийсет и четири, вълнуваше се от перспективата да стане майка и бързо губеше интерес към доктората по история на изкуствата.