През един студен мартенски ден двамата обядваха в заведение близо до университета, когато вътре влезе Тони Ванс, приятелка на Хелън от лекциите. Дейвид я бе срещал само веднъж. Тя беше с десет години по-възрастна, имаше две деца в гимназията и съпруг, занимаващ се с транспорт на контейнери. Точно при нея работеше бирманката с внучето, което беше живо, но навярно имаше мозъчно увреждане. Дейвид подканяше Хелън да поиска от Тони среща с жената, но икономката не желаеше. Като се поразрови, без да нарушава законите или нечии лични права, Дейвид узна, че момченцето е петгодишно и от два месеца лежи в интензивното отделение на детската болница „Лейкшор“ в северната част на Чикаго. Казваше се Туя Хаинг и беше родено в Сакраменто — значи имаше американско гражданство. Колкото до родителите му, Дейвид нямаше начин да разбере какво гражданство имат. Предполагаше се, че икономката Зоу има зелена карта.
— Мисля, че Зоу вече е готова да разговаря с вас — каза Тони, докато пиеше чаша еспресо.
— Кога и къде? — попита Дейвид.
Тя погледна часовника си.
— Следващата ми лекция е в два, после се прибирам. Защо не наминете и двамата?
В два и половина Дейвид и Хелън паркираха зад един зелен ягуар пред поразителна модернистична къща в Оук Парк. Каквото и да правеше мистър Ванс с контейнерите, явно го правеше добре. Къщата беше изградена с много стъкло и мрамор, но без ясен архитектурен дизайн. Отчаяно се стремеше да бъде уникална и несъмнено беше. Най-сетне откриха предната врата и там ги посрещна Тони, която бе намерила време да се преоблече и вече не се мъчеше да изглежда като двайсетгодишна студентка. Тя ги въведе в остъклен салон с пълен изглед към небето и облаците, а след минутка Зоу донесе кафето. Запознаха се.
Дейвид никога не бе срещал жена от Бирма, но предположи, че е на около шейсет години. Беше дребничка, със спретната униформа, къса прошарена коса и застинала на лицето усмивка.
— Английският й е много добър — каза Тони. — Заповядай при нас, Зоу.
Зоу притеснено седна на малка табуретка до нея.
— Откога сте в Съединените щати? — попита Дейвид.
— Двайсет години.
— Имате ли семейство тук?
— Мой съпруг е тук, работи в „Сиърс“. Мой син също. Работи за компания, която се грижи за дървета.
— Зоу, възможно ли е да видя апартамента, където живее момчето?
Тя кимна.
— Да.
— Защо искате да видите апартамента? — попита Тони.
— За да открия източника на оловото. Може да е в боята по стените или в някои от играчките му. Може да е във водата. Трябва да погледна.
Зоу стана и каза:
— Извинете ме, моля.
Няколко секунди по-късно тя се върна с малка найлонова торбичка, от която извади комплект розови изкуствени челюсти с дълги вампирски зъби.
— Той харесва тези — каза Зоу. — Плаши свои сестри, прави странни звуци.
Дейвид взе евтината играчка. Пластмасата беше твърда и част от боята се бе олющила.
— Виждали ли сте го да си играе с това?
— Да. Много пъти.
— Откога ги има?
— От минала година. За Хелоуин. Аз не знае дали това го разболяло, но той използва непрекъснато. Розови, зелени, черни, сини, много цветове.
— Значи има цял комплект?
— Да.
— Къде са другите?
— В апартамент.
Притъмняваше и валеше мокър сняг, когато Дейвид и Хелън най-сетне откриха жилищния комплекс. Сградите бяха в стил шейсетте години на миналия век — измазан шперплат, катранена хартия, няколко тухли пред входовете, тук-там по някой храст. Всички бяха двуетажни, някои със заковани прозорци и явно необитаеми. Редките паркирани автомобили бяха все стари японски модели. Човек лесно можеше да остане е усещането, че мястото е обречено и само героичните усилия на бирманските имигранти го спасяват от идването на булдозерите.
Зоу чакаше пред апартамент 14B и ги поведе към съседния 14C. Родителите на Туя изглеждаха двайсетгодишни, но всъщност наближаваха четирийсет. Бяха изтощени, печални и смазани от тревоги. Радваха се, че в дома им е дошъл истински адвокат, но изпитваха ужас от правната система и не разбираха нищо от нея. Майката Луин побърза да приготви и поднесе чай. Бащата, синът на Зоу, се казваше Со и, като мъжа в къщата, водеше целия разговор. Английският му беше добър, много по-добър от този на неговата съпруга. Както бе казала Зоу, той работеше в компания за поддръжка на дървета и храсти. Съпругата му чистеше няколко офиса в центъра. За Дейвид и Хелън бе очевидно, че преди идването им са се водили дълги спорове.