— Това е негово — каза Со и посочи легена.
— Може ли да погледна? — попита Дейвид.
— Да, разбира се.
Дейвид коленичи и бавно огледа съдържанието: фигурки от комикси, състезателни колички, самолети, пистолет и белезници — обичайните евтини играчки за петгодишно момче. След като се изправи, той каза:
— Ще ги разгледам по-късно. Засега имайте грижата всичко да си остане на място.
Върнаха се във всекидневната и „Грозните зъби“ бяха отново прибрани в найлоновата торбичка. Дейвид обясни, че ще ги прати на експерт по отравяния с олово, за да бъдат изследвани. Ако зъбите наистина съдържаха недопустими количества олово, тогава щяха да се срещнат отново, за да обсъдят какво да правят. Предупреди ги, че ще е трудно да се открие производителят на играчките, и се опита да не разпалва излишни надежди, че един ден могат да получат пари.
Когато Хелън и Дейвид си тръгнаха, тримата — Зоу, Луин и Со — изглеждаха също толкова тревожни и озадачени, както при тяхното идване. Со се отправи към болницата да прекара нощта при Туя.
На следващата сутрин Дейвид изпрати по куриер комплекта изкуствени зъби до една лаборатория в Акрон. Нейният директор доктор Биф Сандрони беше виден специалист по оловни отравяния при децата. Изпрати и чек за две хиляди и петстотин долара, не от „Финли и Фиг“, а от личната си банкова сметка. Все още не бе обсъждал случая с двамата си началници и възнамеряваше да избягва темата, докато не узнае повече.
Два дни по-късно Сандрони се обади, че е получил пратката и чека и че ще мине около седмица, преди да се заеме с проверката на зъбите. Добави, че много се е заинтригувал, защото за пръв път виждал дрънкулка, предназначена за слагане в устата. Буквално всички проверени от него играчки били дъвкани от децата по една или друга причина. Вероятно комплектът идвал от Китай, Мексико или Индия, но без опаковката било буквално невъзможно да се установят производителят и вносителят.
Сандрони се оказа бъбрив и продължи с описание на най-значителните си случаи. Той непрекъснато се явявал в съда — бил „влюбен в съдебните зали“ — и носел цялата заслуга за няколко многомилионни присъди. Настоя да си говорят на „ти“. Докато го слушаше, Дейвид си помисли, че никога не е разговарял с човек на име Биф. Самохвалството на доктора би трябвало да го разтревожи, но той бе проучил данните за водещите експерти по отравяния с олово. Доктор Сандрони беше боец с безупречна репутация.
В седем часа в събота сутринта Дейвид и Хелън откриха Майти Мол и спряха на препълнения паркинг. Движението беше натоварено, наоколо вече цареше оживление. Навън температурата беше около нулата, вътре — почти същата. Изчакаха на дълга опашка, купиха си две чаши горещо какао, после тръгнаха да обикалят. Колкото и хаотичен да изглеждаше пазарът, все пак имаше някакво подобие на организация. Търговците на храни бяха най-отпред и примамваха клиентите с панирани кренвирши, понички и захарен памук. Следваше сектор със сергии за евтини дрехи и обувки. Друг дълъг проход минаваше между щандове за книги и бижута, после идваха мебели и автомобилни части.
И търговците, и купувачите бяха от всички цветове и оттенъци. Освен английски и испански се чуваха много други езици: азиатски, африкански, дори някакъв висок глас крещеше вероятно на руски.
Дейвид и Хелън се движеха с тълпата и се спираха от време на време да разгледат нещо интересно. След около час, когато какаото вече беше съвсем изстинало, те откриха сектора за домашни потреби, после и щандовете за играчки. Три павилиона предлагаха хиляди евтини джунджурии, но нямаше нищо подобно на „Грозните зъби“. До Хелоуин имаше още няколко месеца и едва ли щяха да намерят костюми и маски за този празник.
Дейвид вдигна пакет с три различни динозавъра, достатъчно малки, за да ги дъвче невръстно дете, но не чак толкова, че да ги глътне. И трите бяха боядисани в различни оттенъци на зеленото. Само учен като Сандрони можеше да изстърже боята и да провери за олово, но след месец старателно проучване Дейвид бе убеден, че повечето от най-евтините играчки са вредни. Динозаврите се разпространяваха от „Паркет Индъстрис“ със седалище в Мобайл, Алабама, и бяха произведени в Китай. Дейвид бе срещал името „Паркет“ като ответник в няколко съдебни дела.
Докато държеше динозаврите, той се замисли колко абсурдно е всичко. Евтина играчка се произвежда на безценица в държава на хиляди километри от Щатите, покрива се с оловна боя, пристига в страната, минава по дистрибуторските вериги и накрая попада тук, на този гигантски битпазар, където се предлага за долар и деветдесет и девет цента. Най-бедните клиенти купуват тази играчка, отнасят я у дома и я дават на детето, което я дъвче, а после попада в болница с мозъчно увреждане, осакатено за цял живот. Къде бяха всички онези закони за защита на потребителя, къде бяха инспекторите, чиновниците?