— Значи не вземате нищо, което да влияе върху преценката, паметта или способността за даване на искрени отговори?
Айрис погледна към Уоли, който се прикри зад бележника, и за секунда бе очевидно, че има нещо недоизказано.
— Точно така — каза Айрис.
— Нищо против депресия, стрес, пристъпи на паника или тревожност?
Мисис Карос сякаш четеше мислите на Айрис и знаеше, че тя лъже. Айрис едва не се задави, докато отговаряше:
— Обикновено не.
Десет минути по-късно все още разчепкваха това „обикновено не“ и накрая Айрис призна, че „от време на време“ взема по някое хапче „Ксанакс“. Все пак успя да даде уклончив отговор, когато мисис Карос се опита да изкопчи подробности за успокоителните. Изтърва се да ги нарече „моите весели хапчета“, но побърза да продължи. Въпреки набъбналия си език и натежалите клепачи Айрис увери стената от адвокати отляво, че е с ясен ум и напълно готова за разговор.
Адрес, дата на раждане, професия, образование — нещата бързо влязоха в релси. Надин и Айрис обсъдиха най-подробно семейство Клопек с подчертан интерес към покойния Пърси. Главата на Айрис се избистряше и тя успя да изхлипа два пъти, докато говореше за любимия си съпруг, починал преди две години. Мисис Карос разпита за здравето и навиците на Пърси — пиене, пушене, спорт, хранене — и колкото и да се мъчеше да го разкраси, Айрис даде сравнително точно описание. Пърси се оказа дебел и болен, бе консумирал вредни храни, бе прекалявал с бирата и рядко бе ставал от канапето.
— Но спря да пуши — добави Айрис поне два пъти.
След първия час дадоха почивка и Оскар си тръгна под предлог, че трябвало да отиде в съда, но Уоли имаше подозрения. Беше притиснал старши съдружника да дойде, за да демонстрират сила пред армията, която щяха да им изпратят от „Роган Ротбърг“, макар че присъствието на Оскар Финли едва ли щеше да стресне защитата. В пълен състав звездният отбор на „Финли и Фиг“ наброяваше трима души. На два метра от себе си, от другата страна на масата, Уоли преброи осмина.
Седем адвокати да седят и да водят едни и същи записки, докато един говори? Нелепо. Но докато Айрис продължаваше да бъбри, Уоли си помисли, че демонстрацията на сила е добър знак. Може би онези от „Варик“ толкова се страхуваха, че бяха наредили на адвокатите си да не пестят разходи. Може би „Финли и Фиг“ ги държеше за гърлото, без да знае.
Надин помоли Айрис да разкаже за заболяванията на Пърси и Уоли престана да слуша. Все още се ядосваше, че Алисандрос пак бе пропуснал процедурата. Отначало Алисандрос кроеше големи планове да пристигне с цялата си свита, да влезе в сблъсък с „Роган Ротбърг“ и да спечели точки. Но поредното спешно дело, този път в Сиатъл, се оказа по-важно.
— Това са само първи приказки — бе казал той предишния ден по телефона на развълнувания Уоли. — Елементарна работа.
Елементарна, наистина. Айрис говореше за старите хернии на Пърси.
Ролята на Дейвид беше ограничена. Той присъстваше, за да демонстрира адвокатско присъствие, и нямаше друга работа, освен да драска в бележника и да чете някакви документи. Всъщност документите бяха проучване за отравянията с олово при деца.
От време на време Уоли любезно казваше:
— Възразявам. Насочващ въпрос.
Красивата мисис Карос млъкваше и го изчакваше да приключи, после казваше:
— Можете да отговорите, мисис Клопек.
И Айрис й казваше каквото желаеше да чуе.
Строгият двучасов лимит на съдия Сийрайт бе спазен. Мисис Карос зададе последния си въпрос в единайсет без две минути, после благодари на Айрис, че е била толкова добра свидетелка. Айрис се устреми към чантата си, където държеше хапчетата. Уоли я придружи до вратата и я увери, че се е справила великолепно.
— Според вас кога ще предложат споразумение? — прошепна тя.
Уоли вдигна пръст пред устните си и я избута навън.
Следваше Мили Марино, вдовица на Честър, мащеха на Лайл с бейзболните картички и първоначалната причина Уоли да се насочи към „Крейокс“. Мили беше на четирийсет и девет, привлекателна, стегната, сравнително добре облечена и с напълно бистър ум за разлика от предишната свидетелка. Идваше да даде показания, но все още не вярваше в делото. С Уоли продължаваха да се карат заради наследството на съпруга й. Уоли бе предложил да й даде писмена гаранция за милион долара.
Мисис Карос задаваше същите въпроси. Уоли повдигаше същите възражения. Дейвид четеше същия доклад и си мислеше: остават само още шест.