След кратко прекъсване за обяд адвокатите се събраха отново за показанията на Адам Гранд, управител на пицария, чиято майка бе починала преди година, след като две години бе вземала „Крейокс“. (Напоследък Уоли редовно посещаваше пицарията, но само за да оставя в тоалетните своята листовка „Пазете се от «Крейокс».“)
Надин Карос си даде почивка и нейният помощник Лутър Хочкин я замести. Надин обаче явно му бе дала назаем въпросите си, защото нямаше никаква разлика.
По време на непоносимата си кариера в „Роган Ротбърг“ Дейвид бе чувал много истории за момчетата от съдебния отдел. Те бяха съвсем различна порода — авантюристи, които залагаха огромни суми, поемаха чудовищни рискове и живееха на ръба. Във всяка голяма адвокатска фирма съдебният отдел беше най-колоритен, пълен с най-силните и целенасочени личности. Поне така твърдеше легендата. Но сега, докато поглеждаше към мрачните лица на противниците от другата страна на масата, той започваше да се съмнява в тази легенда. През цялата си кариера не си спомняше по-скучен ден от днешния. А това бе едва третият свидетел. Припомняше си почти с умиление вълнуващото ровене из финансовите документи на разни китайски корпорации.
Макар и в почивка, мисис Карос не пропускаше нищо. Тези първи показания бяха само лек сблъсък, даващ на нея и клиента й възможност да проучат осемте ищци и да изберат най-подходящия. Можеше ли Айрис Клопек да издържи напрежението на двуседмичен съдебен процес? Едва ли. Днес тя явно беше съвсем отнесена и двама сътрудници на Надин вече събираха сведения за здравето й. Но пък, от друга страна, някои съдебни заседатели можеха да я съжалят. Мили Марино би била впечатляващ свидетел, но съпругът й Честър можеше да се окаже най-предразположен към смърт от сърдечен удар.
Надин и нейният екип щяха да приключат с показанията, после да ги разгледат отново и отново и бавно да елиминират най-добрите свидетели. Заедно с експертите си щяха да продължат да се ровят из здравната документация за осемте „жертви“, докато накрая изберат чии претенции са най-неоснователни. Щом кандидатът бъдеше определен, щяха да изтичат, в съда с хладнокръвно и отлично обосновано предложение за разделяне на исковете. Щяха да помолят съдия Сийрайт да поеме избрания от тях случай, да го пусне по бързата процедура и да премахне всички препятствия по пътя към съдебните заседатели.
Няколко минути след шест вечерта Дейвид изскочи от хотел „Мариот“ и почти тичешком се отправи към колата си. Беше изтощен, замаян и се нуждаеше от глътка студен въздух. Докато се отдалечаваше от центъра, той спря пред едно кафене да си поръча двойно еспресо. Наблизо имаше магазин за карнавални стоки, предлагащ костюми и услуги, и както вече му бе станало навик, Дейвид отиде да надникне. Напоследък двамата с Хелън не пропускаха да проверят нито един такъв магазин. Търсеха комплект „Грозни зъби“ в опаковка със ситно отпечатани имена на корпорации.
Този магазин разполагаше с обичайния асортимент от евтини костюми, шеговити подаръци, украшения, гирлянди, играчки, опаковъчна хартия. Имаше няколко комплекта вампирски зъби, произведени в Мексико и продавани от компания, наречена „Мираж Новълтис“, със седалище в Тусон.
Дейвид бе чувал за „Мираж“, дори разполагаше с малко досие за компанията. Частна, с продажби за осемнайсет милиона през миналата година — предимно на стоки, каквито Дейвид разглеждаше в момента. Той имаше досиета за десетки компании, специализирани в продажбата на евтини играчки, и документацията му нарастваше всекидневно. Но все още не бе открил друг комплект „Грозни зъби“.
Той плати три долара за комплект зъби, които да добави към растящата си колекция, после подкара към Брикярд Мол, където се срещна с Хелън в един ливански ресторант. Докато вечеряха, Дейвид предпочете да не говори как е минал денят му — същите мъки го чакаха утре, — а вместо това си побъбриха за нейните лекции и, разбира се, за очакваното попълнение на семейството.
Детската болница „Лейкшор“ беше наблизо. Потърсиха интензивното отделение и откриха Со Хаинг в залата за посетители. Той бе довел роднини и ги представи, но Дейвид и Хелън не успяха да запомнят нито едно име. Бирманците явно се трогнаха, че съпрузите Зинк са наминали да ги видят.
През изминалия месец състоянието на Туя оставаше почти без промяна. На другия ден след посещението в апартамента Дейвид се бе свързал с един от лекарите. След като му изпрати по електронната поща документите, подписани от Со и Луин, човекът се съгласи да говори. Перспективите за момчето не бяха добри. В организма му имаше изключително високо съдържание на олово, предизвикващо допълнителни увреждания на бъбреците, черния дроб, нервната система и мозъка. Детето ту се свестяваше, ту отново изпадаше в кома. Ако оцелееше, щяха да бъдат необходими месеци и дори години, за да се установи доколко е съхранена мозъчната дейност. Обикновено обаче децата не оцеляваха при толкова тежко отравяне с олово.