— Колко време?
— Няма да се бавим.
Минавайки край Оскар и Дейвид, Диана им хвърли прелъстителна усмивка. Уоли я отведе до кабинета и затвори вратата. После малко смутено се върна на масата.
— Знаете ли какво ме тормози? — попита Рошел. — Оная там. — Тя кимна към кабинета на Уоли. — Защо трябва да идва всеки следобед?
— По-рано ти приемаше клиенти и след пет — побърза да добави Оскар. — Сега се заключваш тук с нея.
— Тя не пречи на никого — каза Уоли. — И говорете по-тихо.
— На мен ми пречи — заяви Рошел.
Уоли вдигна ръце и се навъси, готов за кавга.
— Вижте, това между нас двамата е сериозно и не ви влиза в работата. Разбрахте ли? Няма да го обсъждам повече.
Настана тишина. Всички си поеха дъх, после Оскар изстреля нов залп.
— Предполагам, че си й казал за „Крейокс“ и голямото обезщетение, което ще капне всеки момент, затова не ме изненадва, че се мотае наоколо. Прав ли съм?
— Аз говоря ли за твоите жени, Оскар? — възрази Уоли.
Жени? В множествено число? Очите на Рошел се разшириха, а Дейвид си припомни защо толкова мразеше фирмените съвещания. За няколко секунди Оскар смаяно се вторачи в Уоли. Двамата изглеждаха зашеметени от разменените реплики.
— Да продължим — каза Дейвид. — Бих искал разрешение да проуча начина на определяне на адвокатските хонорари и да се опитам да дам предложение за уеднаквяване. Има ли възражения?
Нямаше.
Използвайки затишието, Дейвид бързо раздаде няколко листа.
— Това е случай, на който се натъкнах. Има големи възможности.
— „Грозни зъби“ ли? — изненада се Оскар, гледайки цветна снимка на колекцията.
— Да. Клиентът е петгодишно момченце, което е в кома след отравяне с олово. Бащата купил този комплект зъби за миналия Хелоуин и момченцето ги държало в устата си часове наред. Разноцветните бои съдържат олово. На трета страница има предварителен доклад от лабораторията в Акрон, в която доктор Биф Сандрони изследва зъбите. Заключението е най-отдолу — и шестте комплекта пластмасови зъби са покрити с оловна боя. Доктор Сандрони е експерт по отравяне с олово и казва, че това е един от най-вредните продукти, които е срещал през последните двайсет и пет години. Той смята, че зъбите са произведени в Китай и внесени от някоя от многобройните фирми за евтини играчки тук, в Щатите. Китайските фабрики са известни с ужасната си практика да покриват милиони различни продукти с оловна боя. Агенцията по храните и лекарствата и Бюрото за защита на потребителите редовно изземат такива стоки, но е невъзможно да следят всичко.
Гледайки тъжно комплекта документи, Рошел изохка:
— Горкичкото! Ще оживее ли?
— Лекарите не вярват. Има тежки увреждания на мозъка, нервната система и много вътрешни органи. Ако оживее, ще бъде печална гледка.
— Кой е производителят? — попита Уоли.
— Там е въпросът. Не успях да открия в Чикаго друг комплект „Грозни зъби“, а заедно с Хелън търсим цял месец. Няма нищо и в интернет. Нищо в каталозите за доставка. Засега сме в задънена улица. Може би ги внасят само за Хелоуин. Семейството не е запазило опаковката.
— Трябва да има и други нещица като него — каза Уоли. — Нали разбираш, щом компанията произвежда такъв боклук, трябва да прави и други боклуци, например фалшиви мустаци и тъй нататък.
— Такава е и моята теория. Събирам богата колекция от подобни стоки и проверявам вносителите и производителите.
— Кой плати за този доклад? — попита подозрително Оскар.
— Аз. Две хиляди и петстотин долара.
Това предизвика временно стихване на разговора и четиримата се загледаха в доклада. Накрая Оскар попита:
— Родителите подписаха ли договор с нашата фирма?
— Не. Подписаха договор с мен, за да мога да получа медицинските данни и да започна разследване. Ще подпишат с фирмата, ако ги помоля. Въпросът е: поема ли „Финли и Фиг“ този случай? Ако отговорът е „да“, ще се наложи да харчим пари.
— Колко? — попита Оскар.
— Следващият ход е да наемем хората на Сандрони, за да отидат в апартамента, където живее семейството на детето, и да потърсят олово. То може да е в други играчки, в олющената боя по стените, дори в питейната вода. Посетих апартамента, който е поне на петдесет години. Сандрони трябва да установи източника на олово. Той е почти сигурен, че вече го знаем, но иска да изключи всички други възможности.