— И колко ще струва? — попита Оскар.
— Двайсет хиляди.
Оскар зяпна и поклати глава. Уоли подсвирна и разпиля листовете. Само Рошел запази хладнокръвие, но тя нямаше право на глас по паричните въпроси.
— Без ответник няма дело — каза Оскар. — Защо да хвърляме пари за проучване, когато не знаем кого ще съдим?
— Ще намеря производителя — каза Дейвид.
— Чудесно. Като го намериш, може би ще имаме основание за иск.
Вратата на Уоли изщрака, после се отвори. Диана прекрачи навън и изписука:
— Уоли, колко още ще се бавиш, скъпи?
— Само няколко минути — каза Уоли. — Почти сме приключили.
— Но на мен ми писна да чакам.
— Добре, добре. След минутка идвам.
Диана затръшна вратата и стените се разтресоха.
— Май сега тя ръководи съвещанието — отбеляза Рошел.
— Стига де — озъби се Уоли, после се обърна към Дейвид. — Случаят ми допада, Дейвид, наистина ми допада. Но делото „Крейокс“ е в пълен ход и не можем да си позволим други големи разходи. Предлагам да го оставиш на изчакване, може би да продължиш с търсенето на производителя, а след като се споразумеем за „Крейокс“, ще бъдем в отлична позиция сами да избираме с какво да продължим. Вече имаш съгласието на родителите. Хлапето няма къде да избяга. Предлагам засега да замразим случая и да го извадим на бял свят догодина.
Дейвид не беше в позиция да спори. Двамата съдружници му отказваха. Рошел би се съгласила, ако имаше право на глас, но вече и тя губеше интерес.
— Окей — каза Дейвид. — Тогава бих искал да продължа сам, в свободното си време, с мои пари и под закрилата на собствената ми застраховка за професионални грешки.
— Имаш ли собствена застраховка? — попита Оскар.
— Не, но лесно ще си направя.
— Ами двайсетте бона? — попита Уоли. — Според тая справка си похарчил близо пет хиляди през последните четири месеца.
— Вярно, и всеки месец разходите нарастват. Имам малко пари в банката. Готов съм да рискувам, за да помогна на момченцето.
— Не е до помощта за момченцето — възрази Оскар. — Става дума за финансиране на съдебно дело. Съгласен съм с Уоли. Защо не отложиш за догодина?
— Защото не искам — отвърна Дейвид. — Семейството се нуждае от помощ сега.
Уоли сви рамене.
— Действай тогава. Не възразявам.
— Аз също — каза Оскар. — Но искам да видя по-високи месечни приходи.
— Ще видиш.
Вратата на Уоли се отвори и Диана изскочи от кабинета. Тя профуча през стаята, изсъска тихичко: „Копеле!“, после рязко отвори външната врата, изръмжа към масата: „Не ми се обаждай!“, и отново разтърси стените, затръшвайки вратата зад себе си.
— Фурия е — отбеляза възхитено Уоли.
— Ама че зла кучка — тихо подметна Рошел.
— Не може да си се хванал сериозно с нея, Уоли — изрече Оскар, почти умолително.
— Това си е моя работа и не се бъркай — каза Уоли. — Има ли още нещо в дневния ред? Уморих се.
— Това беше всичко от мен — каза Дейвид.
— Закривам съвещанието — обяви старши съдружникът.
23
Великият Джери Алисандрос най-сетне се появи на чикагския фронт в грандиозната война срещу „Варик“ и пристигането му беше внушително. Първо, той кацна със своя нов гълфстрийм, за който Уоли продължаваше да бленува. Второ, доведе си свита, не по-малка от онази на Надин Карос. С появата на „Зел и Потър“ играта изглеждаше изравнена. Трето, Алисандрос имаше такива адвокатски умения, опит и национална репутация, каквито „Финли и Фиг“ никога нямаше да притежава.
Оскар пропусна заседанието, защото не беше необходим. Уоли нямаше търпение да се срещне с именития си колега. Дейвид го придружи от любопитство.
Надин Карос, нейният екип и клиентът им бяха избрали Айрис Клопек за опитно зайче, макар че нито самата Айрис, нито адвокатите подозираха какъв е общият план. „Варик“ подаде молба исковете да се разделят в осем различни дела и тези от Чикаго да се водят в Чикаго, вместо да се обединяват с хиляди други случаи по чисто новия общорегионален иск в Южна Флорида. Адвокатите на ищците категорично възразиха. Двете страни започнаха да си обменят дебели преписки. Настроението беше напрегнато, когато адвокатските отбори се събраха в залата на съдия Сийрайт.
Докато чакаха, един служител дойде да съобщи, че съдията закъснява поради неотложни дела, но трябвало да пристигне до половин час. Дейвид се мотаеше около масата на ищеца и бъбреше със съдружник от „Зел и Потър“, когато някакъв адвокат на „Варик“ се приближи за едно лицемерно „здрасти“. Дейвид го бе мяркал по коридорите на „Роган Ротбърг“, но бе положил големи усилия да забрави тези хора.