— Аз съм Тейлър Баркли — каза човекът след бързо ръкостискане. — Харвард, две години преди теб.
— Приятно ми е — каза Дейвид, после представи Баркли на адвоката от „Зел и Потър“, с когото току-що се бе запознал.
Няколко минути бъбриха за бейзбол и времето и накрая стигнаха до съществения въпрос. Баркли твърдеше, че работи денонощно, защото фирмата е претоварена със задачи по случая „Крейокс“. Дейвид бе оцелял в тази месомелачка и не желаеше отново да слуша за нея.
— Сигурно ще е страхотен процес — каза той, за да запълни паузата.
Баркли изпръхтя, сякаш знаеше някаква тайна.
— Какъв процес? Тия случаи никога няма да стигнат до съд. Знаете го, нали? — попита той, гледайки съдружника от „Зел и Потър“. После продължи тихичко, защото наоколо гъмжеше от адвокати със скрити микрофони: — Известно време ще се отбраняваме като дяволи, ще натрупаме актив, ще си издействаме астрономически хонорари, после ще посъветваме милите си клиенти да сключат споразумение. Ти и сам ще разбереш каква е играта, Зинк. Стига да останеш в нея достатъчно дълго.
— Почвам да разбирам.
Двамата с адвоката от „Зел и Потър“ бяха настръхнали. Попиваха всичко, без да се хващат на въдицата.
— Ако щеш вярвай — прошепна Баркли, — но напоследък си станал едва ли не легенда в „Роган Ротбърг“. Човек с куража да напусне, да си намери по-лежерна работа и почти веднага да напипа истинска златна мина. А ние продължаваме да се бъхтим като луди и да ни плащат на час.
Дейвид кимна мълчаливо. Искаше Баркли да го остави на мира.
Приставът изведнъж се оживи и нареди всички да станат. Съдия Сийрайт се появи иззад подиума и им разреши да седнат.
— Добро утро — изрече той в микрофона, докато подреждаше документите. — През следващите два часа имаме да отметнем много работа и както винаги краткостта ще бъде високо ценена. Следя събирането на доказателства и ми се струва, че върви по график. Мистър Алисандрос, имате ли някакви оплаквания във връзка с това?
Джери се изправи бавно. Всички го гледаха. Дългата му прошарена коса покриваше ушите и шията. Беше с тен, а ушитият по поръчка костюм стоеше превъзходно на слабата му фигура.
— Не, ваша чест, засега нямаме. За мен е удоволствие да бъда във вашата съдебна зала.
— Добре дошли в Чикаго. Мисис Карос, а вие имате ли оплаквания досега?
Тя се изправи, облечена в светлосива рокля от коприна и лен с остро деколте и висока талия, която прилепваше около стройните й крака. Всички погледи се насочиха към нея. Дейвид нямаше търпение да види какво ще е модното ревю на самия процес. Уоли зяпаше похотливо.
— Ваша чест, тази сутрин си разменихме списъци на експертите, така че всичко е наред — каза тя със звучен глас и съвършено произношение.
— Много добре — каза Сийрайт. — Това ни води към най-важния въпрос за днес — къде да се гледат делата. Ищците подадоха молба всички случаи да бъдат прехвърлени към общорегионалния иск пред федералния съд в Маями. Ответникът възразява и предпочита не само да задържим всички случаи от Чикаго, но и да ги разглеждаме поотделно, започвайки с иска от името на покойния Пърси Клопек. Тези молби са грижливо и подробно анализирани. Изчетох всяка дума. Сега разрешавам двете страни да изкажат мненията си. Започваме с адвоката на ищците.
Джери Алисандрос пристъпи със записките си към малкия подиум в средата на залата, точно пред съдия Сийрайт и около метър по-ниско от него. Внимателно подреди листовете, изкашля се и започна с традиционното: „Моля уважаемия съд…“
За Уоли това бе най-вълнуващият момент от кариерата му. Той, един обикновен уличен адвокат от югозападните квартали на Чикаго, седеше във федералния съд и гледаше как прославени прависти се сражават за случаи, които той бе открил и подал в съда, за които отговаряше и сам беше създал. Гледката го трогваше до сълзи. Той прикри усмивката си и му стана още по-хубаво, когато докосна корема си и пъхна пръст под колана. Беше свалил седем килограма. Трезвен от 195 дни. Отслабването и бистрият ум несъмнено бяха свързани с неописуемите веселби в леглото. Уоли гълташе виагра като бонбони, караше нов спортен ягуар (нов за него, но леко използван и взет на изплащане за шейсет месеца) и се чувстваше с двайсет години по-млад. Докато бръмчеше из Чикаго със смъкнат гюрук, той непрестанно мечтаеше за парите от „Крейокс“ и прекрасния бъдещ живот. Щеше да пътува с Диана, да се излежава по плажовете и да работи само в краен случай. Вече бе решил да се специализира в областта на колективните искове, да забрави уличната суматоха, евтините разводи и пияните шофьори и да натрупа големи пари. Беше сигурен, че с Оскар ще се разделят. Откровено казано, крайно време беше след двайсет години заедно. Макар че го обичаше като брат, Оскар нямаше нито амбиция, нито широта на възгледите, нито истинско желание да прекрачи в голямата игра. Вече си бяха говорили да скрият парите от „Крейокс“, та жената на Оскар да не ги докопа. На Оскар му предстоеше тежък развод и Уоли щеше да е до него, за да го подкрепя, но щом всичко приключеше, щяха да се разделят. Тъжно, но неизбежно. Уоли тръгваше по света; Оскар бе твърде стар, за да се промени.