Джери Алисандрос си постла лошо от самото начало, когато се опита да заяви, че съдия Сийрайт няма друг избор, освен да прехвърли исковете в Маями.
— Тези искове са подадени в Чикаго, а не в Маями — напомни му съдията. — Никой не ви е накарал да ги подавате тук. Вероятно можехте да го направите навсякъде, където има представителство на „Варик Лабс“, а предполагам, че на това условие отговарят всичките петдесет щата. Трудно ми е да разбера защо един федерален съдия във Флорида смята, че може да нареди на федерален съдия от Илиной да му прехвърли делата си. Можете ли да ми помогнете, мистър Алисандрос?
Мистър Алисандрос не можеше. Той храбро се опита да намекне, че при съвременните дела за колективни искове е обичайно да се водят общорегионални съдебни процеси и един съдия да разглежда всички случаи.
Обичайно, но не задължително. Сийрайт изглеждаше засегнат, че някой може да му нарежда да прехвърли делата. Те бяха негови!
Дейвид седеше зад Уоли на втората редица столове пред подиума. Чувстваше се омаян от драматизма на съдебната зала, от напрежението и високите залози, но същевременно се тревожеше, защото си личеше, че съдия Сийрайт е против тях по този въпрос. Алисандрос обаче ги бе уверил, че спечелването на тези първи рундове не е решаващо. Ако „Варик Лабс“ искаха да си изпробват късмета с един отделен случай в Чикаго, и то бързо — така да бъде. Никога през кариерата си не бе бягал от съдебен процес. Дайте го насам!
Съдията обаче изглеждаше враждебно настроен. Защо това тревожеше Дейвид? Нали нямаше да има процес? Всички адвокати в неговата половина на залата вярваха тайно и трескаво, че „Варик Лабс“ ще уреди кашата с „Крейокс“ много преди да се стигне до съд. А ако можеше да се вярва на Баркли, адвокатите на ответника също мислеха за обезщетение. Дали мачът беше предварително уреден? Така ли се действаше наистина при колективните искове? Откриват вредно лекарство; адвокатите на ищците трескаво събират клиенти; подават се искове; големите адвокатски фирми изпращат в защита на ответниците тълпи от скъпи и талантливи юристи; двете страни си прехвърлят топката, докато на производителя му омръзне да подписва тлъсти чекове; после се сключва споразумение; адвокатите на ищците грабват огромни хонорари, а клиентите им получават далеч по-малко, отколкото са очаквали. Когато пушилката се разсее, адвокатите от двете страни са по-богати; компанията отчита загубите и разработва ново лекарство.
Нима всичко бе просто един хубав театър?
Джери Алисандрос усети, че започва да се повтаря, и побърза да седне. Адвокатите наостриха уши, когато Надин Карос стана и пристъпи към подиума. Носеше бележки, но не си послужи с тях. Тъй като бе очевидно, че съдията е на нейна страна, тя изложи аргументите си съвсем накратко. Говореше с изразителни изречения, сякаш написани специално за случая. Думите й бяха ясни, гласът й отекваше звънко из цялата зала. Нямаше нищо излишно — нито приказки, нито жестове. Тази жена бе създадена за сцената. Тя разгледа от няколко страни тезата, че няма нито закон, нито правило, нито какъвто и да било прецедент, задължаващ един федерален съдия да прехвърля делата си на друг федерален съдия.
След малко Дейвид взе да се чуди дали наистина ще може да види мисис Карос в действие пред съдебни заседатели. Знаеше ли в момента тя, че няма да има дело? Нима просто играеше роля за две хиляди долара на час?