Преди месец „Варик Лабс“ публикува отчет за печалбите от тримесечието, които бяха спаднали значително. Компанията изненада анализаторите, като вписа в предвидените разходи пет милиарда за текущи съдебни дела, главно по случая „Крейокс“. Дейвид внимателно следеше темата във финансовите публикации и блогове. Мненията се раздвояваха — едни коментатори смятаха, че „Варик Лабс“ ще побърза да разчисти кашата чрез колективно споразумение, други твърдяха, че компанията ще се опита да устои на бурята чрез яростна защита в съда. Цените на акциите играеха между 35 и 40 долара, така че акционерите изглеждаха сравнително спокойни.
Освен това Дейвид проучи историята на колективните искове и с изненада откри, че често акциите на обвинената корпорация скачаха нагоре, след като тя сключеше споразумение и по този начин се отървеше от многобройните съдебни дела. Обикновено цената на акциите спадаше след първата вълна от лоши новини и избухналата истерия, но след като бойните линии бъдеха очертани и битката се стабилизираше, Уолстрийт явно предпочиташе да се сключи споразумение. Най-неприятна за Уолстрийт беше „размитата отговорност“ — нещо, което често се случваше, когато един голям иск бъдеше предаден на съдебните заседатели и резултатът ставаше непредсказуем. През последните десет години буквално всички големи колективни искове бяха завършили със споразумения, и то за милиарди.
От една страна, Дейвид намираше утеха в проучването. Но, от друга, то не даваше почти никакви доказателства, че „Крейокс“ причинява всички онези ужасни неща, в които го обвиняваха.
След задълбочените и справедливи дебати съдия Сийрайт реши, че е чул достатъчно. Той благодари на адвокатите за старателната им подготовка и обеща да оповести решението си до десет дни. Всъщност не му трябваше толкова време — можеше да го вземе още сега. Нямаше съмнение, че ще задържи делото в Чикаго, и изглеждаше склонен да приеме идеята за „демонстративен процес“.
Адвокатите на ищците се оттеглиха в „Чикаго Чоп Хаус“, където Джери Алисандрос бе наел зала в дъното за частен обяд. Заедно с Уоли и Дейвид около овалната маса насядаха общо седем адвокати и двама сътрудници (все мъже). Джери предварително бе поръчал вино и сервитьорите го наляха веднага щом всички заеха местата си. Уоли и Дейвид отказаха.
— Тост — обяви Джери и почука чашата си. Настана тишина. — Предлагам тост за почитаемия Хари Сийрайт и неговата прочута бърза процедура. Капанът беше заложен и глупците от „Роган Ротбърг“ си въобразяват, че сме слепи. Те искат съдебен процес, Старият Хари също. Е, Бог ни е свидетел — ще им дадем процес.
Всички отпиха от чашите и след броени секунди основната тема на разговора се сведе до анализ на краката и задните части на Надин Карос. Уоли, който седеше вдясно от трона на мистър Алисандрос, подхвърляше коментари, пораждащи всеобщо веселие. След сервирането на салатата разговорът естествено се насочи към втората му любима тема — обезщетенията. Дейвид, който се стараеше да говори колкото се може по-малко, бе подмамен да опише срещата си с Тейлър Баркли точно преди заседанието. Разказът бе изслушан с голям интерес — дори прекален според него.
Сцената принадлежеше на Джери и той водеше разговора почти през цялото време. От една страна, ентусиазирано очакваше голям процес с голяма присъда, от друга, беше твърдо уверен, че „Варик“ ще клекне и ще изсипе на масата милиарди.
Няколко часа по-късно Дейвид все още беше объркан, но присъствието на Джери Алисандрос го успокояваше. Този човек бе водил цели войни в съдебната зала и извън нея и почти никога не бе губил битка. Според „Лойърс Уийкли“ през миналата година трийсет и петимата съдружници от „Зел и Потър“ си бяха поделили милиард и триста милиона чиста печалба. Чиста — след новите самолети, фирменото игрище за голф и всички останали луксове, разрешени от данъчното законодателство. Според списание „Флорида Бизнес“ Джери струваше някъде около триста и петдесет милиона.
Прелестите на адвокатската професия!
Дейвид не бе показал тези данни на Уоли.
24
Вече почти трийсет години Кърк Максуел представляваше Айдахо в Сената на Съединените щати. Харесваха го като човек със здрава ръка, който отбягваше известността и предпочиташе да си върши работата далече от камерите. Беше тих, сговорчив и един от най-популярните членове на Конгреса. Внезапната му смърт обаче бе наистина зрелищна.
Изправен в Сената с микрофон в ръка, Максуел яростно спореше с колега от другата част на залата, когато изведнъж се хвана за гърдите, изтърва микрофона, зяпна ужасено и се сгромоляса върху облегалката на креслото отпред. Издъхна веднага от сърдечен удар и всичко бе записано от официалната сенатска камера, разпространено без официално разрешение и видяно от цял свят още преди съпругата му да стигне до болницата.