Два дни след неговото погребение своенравният му син спомена пред един репортер, че сенаторът е вземал „Крейокс“ и че семейството обмисля дали да не подаде иск срещу „Варик Лабс“. Щом вестта бе подета от денонощния новинарски цикъл, вече почти нямаше съмнение, че лекарството е убило сенатора. Максуел беше едва на шейсет и две, в добро здраве, но с данни за наследствен висок холестерол.
Един разгневен негов колега обяви създаването на подкомисия, която да проучи опасностите от употребата на „Крейокс“. Агенцията по храните и лекарствата бе затрупана с искания хапчето да бъде спряно от продажба. „Варик Лабс“ се спотайваше в горите край Монтвил и не коментираше. Дошъл бе поредният черен ден за компанията, но Рубън Маси бе виждал и по-лошо.
Подобен съдебен процес срещу „Крейокс“ би представлявал ирония на съдбата в две отношения. Първо, през своите трийсет години във Вашингтон сенатор Максуел бе взел милиони от големите фармацевтични компании и индустрията не можеше да се оплаче от неговото гласуване. Второ, сенаторът усърдно ратуваше за съдебни реформи и от години гласуваше за строго ограничаване на колективните искове. Но след житейска трагедия оцелелите рядко забелязват иронията. Вдовицата му нае един известен адвокат от Бойси, но „само за консултация“.
След като „Крейокс“ се появи на първите страници, съдия Сийрайт реши, че в крайна сметка делото може да се окаже интересно. Той отсъди против ищците по всички въпроси. Искът, който Уоли бе подал, а след това коригирал, щеше да бъде разчленен на отделни части и случаят на покойния Пърси Клопек пръв щеше да се сблъска със стихията на член 83:19 — бързата процедура.
Когато получи решението, Уоли изпадна в паника, но започна да се съвзема по време на дългия и утешителен разговор с Джери Алисандрос. Джери му обясни, че смъртта на сенатор Максуел е дар от небето — не само в едно отношение, тъй като бе замлъкнал завинаги един яростен противник на колективните искове — и само ще засили натиска върху „Варик“ да започне преговори за споразумение. Освен това, както често повтаряше Джери, за него било добре дошло да излезе срещу красивата мисис Карос в една претъпкана чикагска съдебна зала.
— Последното място, където биха искали да ме видят, е съдебната зала — повтаряше Джери.
В момента екипът му по делото „Клопек“ работеше денонощно. Фирмата му се бе справяла с мнозина егоцентрични федерални съдии и техните лични варианти на бързата процедура.
— Не я ли е създал Сийрайт? — попита невинно Уоли.
— Господи, не, Уоли. Появи се преди трийсет години в щата Ню Йорк.
После Джери насърчи Уоли да продължи да кръстосва улиците в търсене на нови жертви на „Крейокс“.
— Те ще те направят богат, Уоли — повтори той няколко пъти.
Две седмици след смъртта на сенатор Максуел Агенцията по храните и лекарствата капитулира и нареди „Крейокс“ да бъде изтеглен от пазара. Адвокатите по колективни искове изпаднаха в екстаз и в десетки градове бяха подадени изявления за пресата приблизително в един и същ стил: „Варик“ трябва да отговаря за грубата си небрежност. Ще бъде проведено федерално разследване. Агенцията по храните и лекарствата изобщо не е трябвало да одобрява този медикамент. От „Варик“ са знаели, че имат проблеми, но въпреки всичко са пуснали прибързано „Крейокс“ на пазара, където той за шест години е донесъл над трийсет милиарда за компанията. Кой знае какво е заровено в проучванията на „Варик“?
Оскар прие новината със смесени чувства. От една страна, той очевидно желаеше около лекарството да се вдигне колкото се може повече шум, за да бъде компанията принудена да пристъпи към преговори. Но, от друга, тайно и силно се надяваше лекарството да вкара жена му в гроба. Изтеглянето от пазара щеше да засили натиска върху „Варик“, но и щеше да премахне лекарството от шкафчето в банята. Всъщност за Оскар идеалният вариант би бил да получи вест за предстоящо споразумение приблизително по същото време, когато жена му се гътне от „Крейокс“. Така щеше да задържи всички пари, да си спести неприятностите с развода, после да подаде иск от името на скъпата си покойна съпруга и още веднъж да издои „Варик“.