Той мечтаеше за тия неща зад заключената врата на кабинета. Лампичките на телефона примигваха непрестанно, но Оскар отказваше да вдигне слушалката. Повечето обаждания идваха от хора с увредено здраве, които Уоли бе издирил по един или друг начин. Нека Рошел, Уоли и младият Дейвид да се разправят с обажданията и развълнуваните клиенти. Оскар възнамеряваше да си стои вътре и да избегне суматохата.
Рошел беше готова да напусне и настоя за ново съвещание на фирмата.
— Видя ли какви ги забърка? — подхвърли Оскар на Дейвид, когато четиримата се събраха около масата през един късен следобед.
— Какъв е дневният ред? — попита Уоли, макар че всички знаеха.
Рошел бе притиснала Дейвид да й посредничи. Той се изкашля и пристъпи направо към темата.
— Трябва да организираме тези случаи с „Крейокс“. Откакто изтеглиха лекарството от пазара, звънят като луди разни хора, които или вече са подписали, или искат да се присъединят.
— Страхотно, нали? — каза Уоли с широка доволна усмивка.
— Може би, Уоли, но това не е фирма за колективни искове. Не сме в състояние да поемем четиристотин случая наведнъж. Онези имат десетки адвокати и още повече сътрудници, цял куп работна ръка, за да свършат каквото трябва.
— Четиристотин случая ли имаме? — попита Оскар и не беше ясно дали е радостен или стреснат.
Уоли сръбна глътка сода и гордо обяви:
— Имаме осемте смъртни случая плюс четиристотин и седем с увредено здраве. Засега. Съжалявам, че по-дребните ни създават толкова трудности, но когато дойде време за споразумение и включим тия хора в схемата за компенсации, разработена от Джери Алисандрос, сигурно ще узнаем, че всеки пострадал струва само някакви си мижави стотина хиляди долара. Умножаваме по четиристотин и седем. Някой тук иска ли да пресметне?
— Не е там въпросът, Уоли — възрази Дейвид. — Сметката е ясна. Само пропускаш факта, че тия четиристотин случая може да не са никакви случаи. Нито един от тия клиенти с увредено здраве не е прегледан от лекар. Не знаем дали наистина са пострадали, нали?
— Да, засега не знаем, но и не сме подали искове от тяхно име, нали?
— Така е, само че тези хора със сигурност вярват, че са пълноправни клиенти и че ще бъдат обезщетени. Ти им представи всичко в розово.
— Кога ще бъдат прегледани? — попита Оскар.
Уоли се обърна към него.
— Скоро. Джери се кани да наеме най-добрия експерт тук, в Чикаго. Той ще прегледа всеки клиент и ще даде писмено заключение.
— И смяташ, че всички имат основателни претенции? — попита Дейвид.
— Нищо не смятам.
— Колко ще струва прегледът? — попита Оскар.
— Няма как да знаем, преди да намерим експерта.
— Кой плаща прегледите? — попита Оскар.
— Съдебна група „Крейокс“. Съкратено СГК.
— Обвързани ли сме с нещо?
— Не.
— Сигурен ли си?
— Каква е тая работа? — изръмжа гневно Уоли. — Защо все с мен се заяждате? На първото съвещание заради приятелката ми. Сега пък заради моите случаи. Почвам да мразя фирмените съвещания. Какво ви става бе, хора?
— До гуша ми дойде от тия нещастници по телефона — каза Рошел. — Звънят и не спират. Всеки разказва нещо. Някои плачат, защото си ги изплашил до смърт, Уоли. Други дори идват тук и искат да им бърша сълзите. Заради теб всички си мислят, че имат болни сърца.
— Ами ако наистина имат болни сърца и причината за това е „Крейокс“, а ние успеем да им докараме малко пари? Нали това ни е работата?
— Дали да не наемем сътрудник за няколко месеца? — предложи внезапно Дейвид и затаи дъх в очакване на реакцията. След като другите не побързаха да отговорят, той продължи: — Можем да го настаним горе в килера и да пратим там всички досиета по случая „Крейокс“. Аз ще му помогна с програмите за архивиране, тъй че да е в течение на всеки отделен случай. Ако искате, ще наглеждам проекта. Всички телефонни обаждания за „Крейокс“ могат да се прехвърлят в новия кабинет. Така разтоварваме Рошел, а Уоли може да продължи с онова, което умее най-добре — да търси клиенти.
— Не сме в състояние да наемем когото и да било — възрази Оскар, както можеше да се очаква. — Благодарение на „Крейокс“ приходите ни спаднаха далеч под нормалното. И тъй като все още не ни плащаш сметките и, смея да добавя, не се очертава да ги плащаш в близко бъдеще, не смятам, че си в позиция да предлагаш допълнителни разходи.