— Разбирам — каза Дейвид. — Просто предлагах начин да се организира работата във фирмата.
Всъщност имаш голям късмет, че решихме да те назначим, помисли си Оскар и едва не го каза на глас.
Уоли хареса идеята, но засега не му достигаше кураж да се обърне срещу съдружника си. Рошел се възхищаваше на дързостта на Дейвид, но нямаше намерение да коментира какъвто и да било въпрос, свързан с пари.
— Имам по-добра идея — каза Оскар на Дейвид. — Защо да не станеш сътрудник по делото „Крейокс“? Вече си горе. Разбираш от юридически софтуер. Все опяваш, че трябвало да се организираме. Искаш нова система за архивиране. Ако се съди по месечния ти принос, изглежда, че имаш доста свободно време. Така ще спестим пари. Как ти се струва?
Всичко беше вярно и Дейвид нямаше накъде да отстъпва.
— Добре, какъв ще е моят дял от споразумението?
Оскар и Уоли се спогледаха и присвиха очи, докато мисълта подскачаше насам-натам из мозъците им. Все още не бяха решили дори как да поделят печалбата помежду си. Имаше някакви неопределени приказки за бонус за Рошел и Дейвид, но нито дума относно истинската подялба.
— Ще трябва да поговорим за процентите — каза Уоли.
— Това е въпрос за съдружниците — добави Оскар, сякаш да бъдеш съдружник във „Финли и Фиг“ беше рядка и върховна привилегия.
— Е, решавайте по-бързо — каза Рошел. — Не мога да се занимавам с всички тия обаждания и досиета.
На вратата се почука. Отново беше Диана.
25
Планът на Рубън Маси за разчистване на най-новата бъркотия около компанията бе силно разклатен от смъртта на сенатор Кърк Максуел, вече наричан презрително от служителите на „Варик“ Карък Максуел. Вдовицата му не бе подала иск, но нейният гласовит адвокат се наслаждаваше на своите петнайсет минути слава. Охотно даваше интервюта, дори се включи в някои от кабелните дискусионни предавания. Боядиса си косата, купи си нови костюми и изживяваше мечтата на мнозина адвокати.
Акциите на „Варик“ паднаха до 29.50 долара — най-ниското ниво от шест години насам. Двама аналитици от Уолстрийт, които Маси адски ненавиждаше, препоръчаха продажбата им. Единият написа: „Само след шест години на пазара «Крейокс» носи една четвърт от приходите на «Варик». Когато лекарството изчезне, прогнозите за близкото бъдеще на компанията ще са крайно несигурни.“ Другият му пригласяше: „Данните са ужасяващи. При един милион потенциални ищци срещу «Крейокс» компанията ще затъне в блатото на колективните искове през следващите десет години.“
Още нямаше осем часа. Небето над Монтвил бе облачно, настроението в бункера — мрачно, но колкото и да е странно, Маси беше в добро настроение, докато прелистваше сутрешните вестници. Поне веднъж седмично, а по възможност и по-често той си позволяваше удоволствието да сдъвче някого за закуска. Днешното меню щеше да бъде особено апетитно.
На младини Лейтън Коун бе изкарал четири мандата в Камарата на представителите, преди избирателите да го отзоват заради една неприятна история с млада сътрудничка. След като изпадна в немилост, той не успя да си намери достойна работа в Тенеси, а тъй като не бе успял да завърши колеж, не притежаваше нито реални таланти, нито умения. Автобиографията му беше унизително кратка. Разведен, безработен, фалирал и едва четирийсетгодишен, той се върна обратно в Капитолия и реши да тръгне по задкулисния път, привличащ мнозина провалили се политици. Прегърна една от славните и старинни традиции на Вашингтон. Стана лобист.
Тъй като не беше обременен с излишни скрупули, Коун бързо се превърна в изгряваща звезда на тънките политически сметки. Можеше да надуши печалбата, да я изрови и да я поднесе на клиентите, готови да платят непрестанно нарастващите му хонорари. Той бе един от първите експерти, разбрали тънкостите на целевите фондове — тези допълнителни сладки хапки, тъй желани от членовете на Конгреса и изплащани принудително от обикновените фабрични работници. Коун пръв привлече вниманието към този нов бизнес, когато получи сто хиляди долара хонорар от един известен държавен университет, който се нуждаеше от нова баскетболна зала. Чичо Сам задели за проекта десет милиона в анекс със ситен шрифт, включен в законопроект от три хиляди страници, който бе приет в полунощ. Когато конкурентен университет разбра какво е станало, се вдигна голяма врява. Но вече бе късно.