Поради усърдното й отсяване отпаднаха и други дейности. Наказателните дела отидоха в историята; Рошел не ги харесваше, защото клиентите не й допадаха. Шофирането в нетрезво състояние бе одобрено, защото често се срещаше, носеше добри пари и не изискваше почти никаква намеса от нейна страна. Фалитите отидоха на боклука по същата причина като недвижимите имоти — оскъдни хонорари и твърде много работа за секретарката. В течение на годините Рошел бе успяла да преориентира дейността им и това все още пораждаше проблеми. Теорията на Оскар, която го държеше на дъното вече почти трийсет години, гласеше, че фирмата трябва да поема каквото й падне, да хвърля широка мрежа, после да рови из събраните боклуци с надеждата да открие една хубава катастрофа. Уоли не беше съгласен. Той искаше голям удар. Макар че началството го принуждаваше да поема всякакви банални задачи, Уоли вечно мечтаеше да се докопа до златната жила.
— Браво — каза той, когато Рошел остави слушалката. — Никога не съм харесвал недвижимите имоти.
Тя не му обърна внимание и пак се наведе над вестника. Прели изръмжа глухо. Когато го погледнаха, той стоеше върху дюшечето си с вирната муцуна, изпъната опашка и съсредоточено присвити очи. Ръмженето му се засили, после като по команда в тихото утро нахлу далечният вой на сирена. Сирените винаги будеха вълнение в душата на Уоли и за секунда-две той застина, умело анализирайки звука. Полицейска кола, пожарна или линейка? Това бе неизменният първи въпрос и Уоли умееше мигновено да определи разликата. Сирените на пожарните и полицейските коли не означаваха нищо и той веднага преставаше да им обръща внимание, но сирената на линейка винаги ускоряваше пулса му.
— Линейка — каза той, после остави вестника на масата, стана и небрежно тръгна към външната врата.
Рошел също стана, пристъпи до прозореца и повдигна щорите да надникне. Прели все още ръмжеше, а когато Уоли отвори вратата и прекрачи на верандата, кучето го последва. Отсреща Винс Гоулстън също излезе от малката си кантора и хвърли изпълнен с надежда поглед към кръстовището на Бийч Стрийт и Трийсет и осма улица. Като видя Уоли, той му показа среден пръст и Уоли побърза да отвърне подобаващо на поздрава.
Линейката се зададе с вой по Бийч Стрийт. Лъкатушеше из натовареното движение, гневно надуваше клаксона и създаваше твърде много хаос и рискове. Уоли я проследи с поглед, докато изчезна, после влезе вътре.
Четенето на вестници продължи без повече прекъсвания — нито сирени, нито телефонни обаждания от евентуални клиенти, нито събирачи на сметки. Точно в девет вратата се отвори и влезе старши партньорът.
Както винаги Оскар беше облечен с дълго тъмно палто и носеше издута черна чанта, сякаш бе работил до късно през нощта. Носеше и чадъра, който го придружаваше неизменно независимо от времето и прогнозите. Оскар работеше далеч от висшите адвокатски кръгове, но поне умееше да изглежда като изтъкнат юрист. Тъмни палта, тъмни костюми, бели ризи и копринени вратовръзки. Жена му купуваше дрехите му и държеше той да е елегантен. Уоли от своя страна обличаше каквото успее да измъкне от купчината.
— Добро утро — промърмори навъсено Оскар пред бюрото на мис Гибсън.
— Добро утро — отвърна тя.
— Има ли нещо във вестника? — попита Оскар, който не се интересуваше от спортните резултати, наводненията, борсовите индекси или последните новини от Близкия изток.
— Електрокар е смазал работник в една фабрика в Палос Хайтс — бързо отговори мис Гибсън.
Това бе част от сутрешния ритуал. Ако не намереше някаква злополука, за да разведри утрото, настроението му щеше да стане още по-кисело.
— Харесва ми — каза той. — Умрял ли е?
— Засега не.
— Още по-добре. Много мъки и страдания. Запишете си. Ще го проверя по-късно.
Мис Гибсън кимна, сякаш горкият човек вече им беше в кърпа вързан. Естествено, нямаше нищо подобно. И не се очертаваше надежда. „Финли и Фиг“ рядко се докопваше до местопроизшествието преди останалите. Най-вероятно съпругата на пострадалия вече бе погната от по-агресивни адвокати, за някои от които се знаеше, че предлагат пари и други екстри, за да прикоткат роднините.
Окрилен от добрата вест, Оскар пристъпи към масата и каза:
— Добро утро.
— Добро утро, Оскар — рече Уоли.
— Някой от нашите клиенти да е попаднал в некролозите?
— Още не съм стигнал до там.
— Трябва да започваш от некролозите.
— Благодаря, Оскар. Още някой съвет как да чета вестниците?