Скандалът прослави Коун и скоро към него се втурнаха нови клиенти. Единият беше предприемач от Вирджиния, който мечтаеше да изгради язовир и така да продава прилежащите терени на солени цени. Коун поиска хонорар от петстотин хиляди долара и нареди на клиента да пусне още сто хиляди на политическия комитет на конгресмена от областта, която изобщо не се нуждаеше от нов язовир. След като всички бяха привлечени към благата цел, Коун се захвана с федералния бюджет и откри малко дребни пари — осем милиона — в разходната част за Армейския инженерен корпус. Язовирът бе построен. Предприемачът натрупа състояние. Всички бяха щастливи с изключение на еколозите, природолюбителите и общините от долното течение на реката.
Всичко това представляваше обичаен вашингтонски бизнес и щеше да остане незабелязано, ако не беше един упорит репортер от Роуноук. Избухна скандал и всички бяха изправени на позорния стълб — конгресменът, предприемачът, Коун, — но в лобисткия занаят няма срам и всяка реклама е добра. Акциите на Коун хвръкнаха до небето. След пет години в играта той откри своя собствена организация — Коун Груп, специалисти по връзки с правителството. След десет години беше мултимилионер. След двайсет го класираха всяка година сред тримата най-могъщи лобисти във Вашингтон. (Има ли друга демократична държава с класация за лобисти?)
„Варик“ плащаше на Коун Груп твърд аванс от един милион годишно и много повече за реално свършена работа. Срещу такива пари Лейтън Коун беше готов да дотича, когато клиентът го викне.
За свидетели на кървавата баня Рубън Маси реши да покани най-доверените си адвокати — Никълъс Уокър и Джуди Бек. Тримата бяха на линия, когато Коун пристигна сам, както му бе наредил Маси. Коун вече имаше личен самолет, както и лимузина с шофьор и обичаше да пътува със свита, но не и днес.
Срещата започна сърдечно, с размяна на любезности и поднасяне на сладкиши. Коун бе надебелял още повече и костюмът му пращеше по шевовете. Беше сив и лъскав като онези, които носят евангелистките проповедници по телевизията. Отлично колосаната бяла риза се изпъваше над корема. Месестата му тройна гуша напираше изпод яката. Както винаги носеше оранжева вратовръзка и оранжева кърпичка в джобчето. Въпреки богатството така и не се бе научил да се облича.
Маси ненавиждаше Лейтън Коун и го смяташе за простак, мошеник и селянин, извадил късмета да попадне на точното място в точното време. Но всъщност Маси мразеше почти всичко във Вашингтон: федералното правителство и неговите убийствени закони и правилници; чиновниците, които ги пишеха; политиците, които ги одобряваха; бюрократите, които ги налагаха. Предполагаше, че за да оцелее на такова опасно място, човек трябва да е хлъзгав като Лейтън Коун.
— Във Вашингтон ни мачкат жестоко — изрече Маси очевидния факт.
— Не само във Вашингтон — отговори Коун с провлачения си акцент. — Аз притежавам четирийсет хиляди ваши акции, забрави ли?
Вярно, веднъж бяха платили на Коун Груп с дялове от бизнеса.
Маси взе бележките си и надникна над очилата за четене.
— Миналата година платихме на компанията ти над три милиона.
— Три и двеста — уточни Коун.
— И направихме максимално допустимите дарения за избирателните кампании и организационните комитети на осемдесет и осем от стоте американски сенатори, включително, разбира се, и на покойния Максуел, мир на праха му. Също така дадохме максимума на над триста членове на Конгреса. Дадохме и дарения за черните каси на двете партии, както и да ги наричат. Отделно изсипахме куп пари на цели четирийсет комисии, които уж вършели добри дела. Под твоето ръководство две дузини от висшия ни персонал също дариха където трябва. А сега благодарение на мъдростта на Върховния съд имаме възможността да наливаме в избирателната система големи суми в брой, които не могат да бъдат засечени. Над пет милиона само за миналата година. Ако събереш всички видове плащания, явни и тайни, на масата и под масата, „Варик Лабс“ и нейните служители са хвърлили през миналата година почти четирийсет милиона, за да удържат великата ни демокрация в правия път.
Маси пусна листовете и изгледа свирепо Коун.
— Четирийсет милиона, за да купим едно нещо, Лейтън, единствения продукт, който имаш за продан. Влияние.
Коун бавно кимна.
— Затова бъди така любезен да ни кажеш как при всичкото това влияние, закупено през годините, Агенцията по храните и лекарствата свали „Крейокс“ от пазара?