— Моментът настъпи, Оскар. Най-после ще се случи.
Настроението на Оскар видимо се подобри, докато слушаше и привършваше първата си чаша. Дори успя да се усмихне и Уоли почти забеляза как скептицизмът му се изпарява. Оскар извади химикалка, побутна встрани салатата и нахвърли няколко бележки.
— Нека отново си припомним цифрите, Уоли. Наистина ли всеки смъртен случай ще ни донесе по два милиона?
Уоли се огледа, за да се увери, че никой не ги слуша. Хоризонтът беше чист.
— Ровил съм се до посиняване, разбираш ли? Разгледах десетки споразумения по колективни искове срещу фармацевтични компании. В момента съществуват прекалено много неизвестни, за да можем да предскажем със сигурност колко ще спечелим от всеки един случай. Трябва да вземем предвид фактори като степен на отговорност, причина за смъртта, медицинска история, възраст на починалия, пропуснати бъдещи доходи и така нататък. После трябва да разберем каква сума са готови да платят „Варик“. Но според мен един милион е абсолютният минимум. Засега разполагаме с осем случая. Хонорарът е четирийсет процента. Половината ще отиде при Джери, плюс дял за експертите. В крайна сметка можем да очакваме чисто около милион и половина за нашата фирма.
Оскар си записваше трескаво, макар да бе чувал тези цифри сто пъти.
— Говорим за смъртни случаи. Трябва да струват повече от милион на човек — каза той, сякаш имаше богат опит с подобни дела.
— Може би дори два — заяви Уоли. — И нека не забравяме останалите, които още са живи. До момента са четиристотин и седем. Да речем, че само половината минат медицинския преглед. Ако изхождаме от досегашните споразумения, мисля, че сто хиляди е разумна компенсация за човек с леко увредени сърдечни клапи. Това са общо двайсет милиона, Оскар. Нашият дял ще бъде около три милиона и половина.
Оскар си записа нещо, след което спря, отпи голяма глътка вино и заяви:
— Значи искаш да говорим за разпределението на парите, така ли? Натам ли биеш?
— Това е само един от няколкото неотложни въпроса, които трябва да обсъдим.
— Добре, какво ще кажеш за петдесет на петдесет?
Всички караници за хонорари започваха с равна подялба между двамата съдружници.
Уоли лапна четвърт домат и задъвка настървено.
— Не ми харесва. Да не забравяме, че аз открих „Крейокс“ и се свързах с всички клиенти. Досега съм свършил деветдесет процента от работата. Папките с осемте смъртни случая са в моя кабинет. Дейвид съхранява останалите четиристотин на горния етаж. Ако не се лъжа, на твоето бюро не съм видял документи, свързани с „Крейокс“.
— Да не би да искаш деветдесет процента?
— Разбира се, че не. Ето какво ти предлагам. Предстои ни страшно много работа. Всички случаи трябва да минат през лекар, да бъдат анализирани и прочие. С теб и Дейвид трябва да оставим всичко друго настрана и да запретнем ръкави. Ще подготвим съществуващите искове, като същевременно ще потърсим нови. Щом се разчуе за извънсъдебното споразумение, всеки адвокат в страната ще се побърка на тема „Крейокс“, тъй че ще се наложи да работим още по-усилено. А когато пристигнат чековете, мисля, че разпределение от типа „шейсет-трийсет-десет“ ще е честно.
Оскар си беше поръчал лазаня, а Уоли — пълнени равиоли. Когато сервитьорът се отдалечи, Оскар каза:
— Да вземеш два пъти повече от мен? Никога досега не се е случвало. Не ми харесва.
— Какво би ти харесало?
— Петдесет на петдесет.
— А Дейвид? Обещахме му дял, когато се съгласи да поеме уврежданията.
— Добре, петдесет за теб, четирийсет за мен и десет за Дейвид. Рошел ще получи хубав бонус, но не процент от печалбата.
С толкова много пари на масата им беше лесно да си играят с цифрите и накрая да се разберат. В миналото двамата се бяха карали жестоко заради хонорари от пет хиляди долара, но днес това нямаше да се случи. Мисълта за тлъстата сума ги успокояваше и им отнемаше всякакво желание да спорят. Уоли бавно се пресегна през масата и Оскар направи същото. Стиснаха си ръцете и се наведоха над чиниите.