Даваха на Туя специална каша от фино смлени плодове и зеленчуци, която съдържаше важни хранителни вещества. Той носеше памперси за деца с подобни проблеми. Кашата, памперсите и лекарствата струваха шестстотин долара на месец, като Дейвид и Хелън бяха поели половината. Семейство Хаинг нямаше здравна осигуровка и ако не беше щедростта на детската болница „Лейкшор“, Туя едва ли щеше да получи толкова качествена медицинска помощ. Най-вероятно изобщо не би оцелял. Накратко, момчето се бе превърнало в непосилно бреме.
Со и Луин настояваха синът им да присъства на масата за вечеря. Туя имаше специален стол, също дарен от болницата, и след като го завържеха добре с коланите, той седеше изправен и чакаше да го нахранят. Докато останалите членове на семейството поглъщаха хамбургери и картофки, Хелън внимателно му подаваше кашата с бебешка лъжичка. Казваше, че се нуждае от тренировка. Дейвид седеше от другата страна с хартиена салфетка в ръка и разговаряте със Со за живота и работата в Америка. Сестрите на Туя, които носеха американските имена Лин и Ерин, бяха на осем и шест години. Двете рядко говореха по време на вечеря, но беше очевидно, че харесват храната от „Макдоналдс“. Когато все пак казваха нещо, те го правеха с перфектно произношение, без акцент. Луин се похвали, че момичетата имат отличен успех в училище.
Вероятно причината се криеше в неясната перспектива за бъдещето или в тежкото ежедневие на имигрантския живот, но вечерите обикновено бяха мрачни и тихи. Родителите, бабата, дядото и сестрите на Туя често го поглеждаха така, сякаш всеки миг ще заплачат. Спомняха си шумното и енергично момченце, на чието лице винаги сияеше усмивка, и не искаха да приемат жестоката истина, че то никога няма да се върне. Со се обвиняваше, че е купил изкуствените зъби. Луин се обвиняваше, че не е била по-предпазлива. Лин и Ерин се обвиняваха, че са окуражавали Туя да си слага зъбите и да ги плаши. Дори Зоу и Лу изпитваха вина — смятаха, че е трябвало да направят нещо, макар и да не знаеха точно какво.
След вечеря Дейвид и Хелън извеждаха Туя навън и пред очите на цялото семейство го слагаха на задната седалка на колата. После потегляха. За всеки случай носеха със себе си малка чанта с памперси и други санитарни материали.
Пътуваха двайсет минути до брега на езерото и паркираха близо до увеселителния парк. Дейвид хващаше Туя за лявата ръка, Хелън — за дясната, и тримата започваха своята бавна, тромава разходка. Гледката беше изключително мъчителна. Туя се движеше като десетмесечно бебе, което се упражнява в първите си стъпки, с единствената разлика, че не бързаше за никъде и нямаше как да падне. Вървяха по крайбрежната алея покрай различни плавателни съдове. Когато Туя искаше да разгледа някоя дванайсетметрова платноходка, Дейвид и Хелън веднага изпълняваха желанието му. Когато забелязваше някоя голяма рибарска лодка, двамата спираха и му разказваха за нея. Говореха непрекъснато, подобно на горди родители, които разхождат току-що проходилото си дете. Обикновено Туя промърморваше нещо — неразгадаем поток от думи и звуци, а те се преструваха, че го разбират. Щом се умореше, го караха да продължава напред. Според рехабилитаторите в болницата ходенето беше от огромно значение. Мускулите му не биваше да отслабват.
Дейвид и Хелън го водеха в паркове и молове, на карнавали, бейзболни мачове и улични празненства. Излизанията в сряда вечер бяха важни за Туя. Освен това представляваха добър повод семейството му да си почине. След два часа те го връщаха в апартамента.
Тази вечер ги чакаха три нови лица. През последните месеци Дейвид се бе занимавал с няколко дребни случая на бирманци, които живееха в същия комплекс. Ставаше дума за обичайните имигрантски проблеми и Дейвид започваше да научава все повече за този актуален клон на правото. Беше се съгласил да поеме и един развод, но в крайна сметка съпрузите се бяха помирили. В момента работеше по някакво дело, свързано с покупката на кола на старо. Неговата популярност сред бирманските имигранти растеше, но Дейвид не знаеше дали да се радва на този факт. Той се нуждаеше отчаяно от платежоспособни клиенти.